В Обединеното кралство се отвори нов фронт в продължаващата сага „Дизелгейт“, като този път сумата може да достигне астрономическата цифра от един милиард лири (около 1,17 милиарда евро). „Транспорт за Лондон“ (TfL) – управляващият орган, отговарящ за обществения транспорт в британската столица, започна агресивни съдебни действия срещу големи автомобилни производители, сред които Stellantis, BMW, Jaguar Land Rover и Nissan. В центъра на правната битка стоят обвиненията в измама и небрежност, като TfL твърди, че хиляди дизелови превозни средства са влезли в лондонската зона с ултраниски емисии (ULEZ) без да платят необходимите такси, тъй като производителите са ги представили като отговарящи на строги екологични стандарти, докато в действителност това не е било така.
Лондонската ULEZ, която влезе в сила през 2019 година и по-късно беше разширена, за да обхване целия Лондон, изисква автомобилите, които не отговарят на емисионните стандарти „Евро 6“ – обикновено по-стари дизелови автомобили – да плащат дневна такса от 12,50 лири, за да се движат по улиците. Според правните представители на TfL във Върховния съд в Лондон, автомобилните производители са представили невярно съответствието на своите автомобили – било то злонамерено, безразсъдно или поради небрежност. Общинските власти твърдят, че тези неточни технически данни не само са лишили града от жизненоважни приходи от такси, но и пряко са застрашили амбициозните цели на Лондон за подобряване на качеството на въздуха.
Адвокатите, представляващи четирите автомобилни производители, категорично отхвърлиха обвиненията, като ги описаха като изключително сериозни и изтъкнаха, че TfL не е представила подробни доказателства в подкрепа на твърденията си. В светлината на тези аргументи Върховният съд разпореди производството да остане спряно поне до октомври. Тази пауза дава време за наблюдение на развитието на събитията и евентуални обжалвания в рамките на паралелен колективен иск, заведен от адвокатската кантора Leigh Day от името на 1,6 милиона британски шофьори.
Този паралелен колективен иск претърпя сериозен неуспех на 10 юли 2026 година, когато Върховният съд отхвърли по-голямата част от исковете на шофьорите, като не намери доказателства за умишлена измама чрез манипулиране на тестове, сравнима с първоначалния скандал с Volkswagen. Делото на TfL обаче следва различен правен път. Вместо да търси обезщетение за собствениците на автомобили, TfL се бори изключително за възстановяване на загубените общински приходи от таксите за ULEZ, като твърди, че привличането на производителите към отговорност е от съществено значение за поддържането на целостта на политиките за чист въздух в столицата.