Argyll

Трудно е да се повярва, но в началото на века вторият по големина производител на автомобили в света след Ford не е нито американска, нито германска, френска или английска компания. В периода между 1900 и 1903 г. най-много коли след Детройт бълва заводът на Argyll в Глазгоу, Шотландия. Тази забравена днес марка е основана от забележителния предприемач и конструктор Аликзандър Гоуван, който успява да превърне малката си бензиностанция в автомобилен гигант от категорията на Ford и General Motors. Argyll, Albion и Arrol-Johnston са трите кита на шотландското автомобилостроене, което изпреварва с развитието си с няколко години английското.Кариерата на Гоуван започва в Redditch в Бъпмингам и Eadie Manufacturing Co., производител на велосипеди, който по-късно ще започне продажбите на мотоциклет с марката Ariel. Там шотландецът се увлича по автомобилите и постепенно у него узрява идеята да се захване със собствено производство.

Реализира я през 1899 г., когато се завръща в родния Глазгоу и намира подкрепа в лицето на индустриалеца Уилям Смит. Той финансира Гоуван, който започва сглобяванвето на малки автомобилчета с двигател DeDion, Renault и Darracq. Намерението му обаче е да произвежда коли със собсвен двигател, което се харесва на Смит и го окуражава да вложи крупната сума от 15 00 паунда за развойна дейност. Така през 1900 г. от завода в Глазгоу излиза първият Argyll Voiturette. Количката има тръбна рама от стомана и може да се произвежда по шест бройки седмично. Като начало двигателят все още е от DeDion, но тристепенната скоростна кутия е разработена от Гоуван.

През 1901 г. петдневен тест за издръжливост на Автомобилния клуб на Великобритания и Ирландия определя Argyll като безапелационен победител. Шотландското дребосъче е единственото возило, което не се поврежда нито веднъж по време на маратона. Марката се сдобива с реноме и постепенно започва да разширява моделната си гама. През 1902 г. в продажба е пуснат Argyll 8 HP, а година по-късно и трицилиндровият 12/14 НР. Фабриката произвежда 7 коли седмично, което едва задоволява търсенето. До 1904 г. то така се увеличава, че фирмата практически няма конкуренция и трябва да работи денонощно, за да изпълнява поръчките.

Успехът води до учредяването на нова компания, този път с огромния капитал от половин милион паунда. Гоуван е назначен за управител и почти веднага започва строежа на нова фабрика в гр. Александрия, Шотландия. Тя трябва да се превърне в най-модерното автомобилно предприятие в света и дейтвително става такова. Днес сградата на завода е една от забележителностите на града. Тя обаче така и не успява да заработи. Инвестираните в нея 220 000 паунда така загробват Argyll, че за да се изплати са нужни продажби за над 12 000 лири стерлинги седмично - непосилна цифра за онези години. Произвежданите на ръка автомобили, които се боядисват с до 35 слоя боя и се тестват задължително минимум 100 мили, трудно надхвърлят 1 000 бройки годишно. За сметка на това каталогът на Argyll за 1906 г. е дълъг 100 страници!

За да направи положението съвсем безнадеждно, трагедия сполита самия Гоуван. Той умира вследствие натравяне при не съвсем ясни обстоятелства през Юни 1907 г. В началото на следващата година натрупалата дългове в размер на 360 000 паунда компания банкрутира и оставя на улицата 1 500 работници.

Марката Argyll все пак продължава да съществува като собственост на новоучредената компания Argylls Ltd. Нейният директор Джон Матю успява да уреди поръчка за 50 нюйоркски таксита, което позволява на фирмата да стъпи на крака. Постепенно броят и разнообразието от модели се увеличава и през 1910 г. се предлагат пет различни автомобила с мощност от 10 до 30 к.с., включително и един шестцилиндров модел. През 1911 г. Argylls става първият производител в света, който монтира спирачки на четирите колела и търсенето на колите на фирмата расте стабилно. Нов проблем обаче спира възхода на фирмата. Канадски инженер на име Кевин МакКълъм обвинява Argylls в присвояване на патент и завежда дело. Той твърди, че новият двигател на фирмата е негово изобретение. Процесът е дълъг и скъп. Макар да го печели, компанията изразходва огромни средства, които водят до финансови проблеми. Матю се опитва да ги разреши, като продава патента за новия двигател на много други производители, сред които Daimler и Rolls Royce, но и това не спасява фирмата. През 1914 г. тя отново е на ръба на ликвидация. Прозорливият предприемач Матю вижда изход в пренасочване на производството за армейски нужди, защото усеща, че предстои война. Изгубил доверето на акционерите обаче, той не успява да се пребори за реализацията на плана си. Същата година е взето решение супермодерната фабрика в Александрия да бъде продадена на правителството за 153 000 паунда, а фирмата да бъде ликвидирана окончателно.

Димитър ДИМИТРОВ
AvtoMitak@avto.bg