На 8 август 1900 г. умира Емил Шкода. Той е чешки инженер и промишлен магнат.
Учи в Пражката политехника и в Техническия университет в Карлсруе, Германия. След дипломирането си работи предимно в Прусия, една от най-технически напредналите държави по онова време. С избухването на Австро-пруската война през 1866 г. се оттегля в родния си град Пилзен и става главен инженер в малка машиностроителна фабрика. Три години по-късно, през 1869 г., той купува фабриката и започва да я разширява, превръщайки я в огромно предприятие с 4 000 работници и 200 техници. Емил Шкода разбира, че неспокойна Европа ще се нуждае от оръжия, и залага предимно на тази стратегия.
През 1886 г. Шкода построи железопътна връзка, а през 1890 г. построи нова фабрика за производство на картечници за австро-унгарската армия. Фабриките продължиха да се разрастват и през 1899 г. бяха реорганизирани в компанията „Шкода“, известна с производството на оръжия по време на двете световни войни.
Под негово ръководство започна производството на оборудване за захарни заводи, пивоварни, мелници, мини и други индустрии. Голяма част от продукцията беше предназначена за износ. През 1884 г. той построи и модерна стоманолеярна и валцова фабрика, чието производство беше предназначено за развиващата се корабостроителна индустрия в Европа.
С далновидността си Емил „Шкода“ разбра, че времето на големите предприятия с един собственик отминава, и реши да привлече външни инвеститори. Така на 12 декември 1899 г. фабриките „Шкода“ се превърнаха в акционерно дружество, на което Емил Шкода стана генерален директор.
Емил Шкода умира на 8 август 1900 г., докато пътувал с влак, близо до село Селцтал, Щирия, Австрия, където беше на почивка. Погребан е в гробището „Св. Николай“ в Пилзен. Погребението му беше голямо събитие за града и околността.
Преди смъртта си Емил Шкода изкупи предприятието от Лаурин и Клемент. През 1905 г. те произведоха първия си автомобил – „Voiturete“. Емблемата представляваше стилизирано изображение на летяща стрела с око.
През 1923 г. компанията започна да произвежда автомобили „Hispano Suiza“ по лиценз. Две години по-късно марката се сля с „Лаурин и Клемент“, която произвеждаше мотоциклети и автомобили от края на XIX и началото на XX век.
Първите автомобили под марката „Шкода“ бяха проектирани от „Лаурин и Клемент“ и носеха познатите имена „Популар“, „Фаворит“ и „Рапид“.
„Шкода“ беше един от първите производители, които възобновиха производството през 1945 г. Превозните ѝ средства се продаваха добре в цяла Европа.
Шасито на модела 1101 се базираше на предвоенната тръбна конструкция. Предните колела имаха независимо окачване, а сърцето на автомобила беше четирицилиндров двигател с работен обем 1089 куб. см и мощност 32 конски сили при 3800 об./мин. Има няколко версии, като при една от тях вратите се отварят отпред назад. Междуосието е 2480 мм, а дължината – 4050 мм.
Автомобилите на марката са специално проектирани за лошите пътища в Източна Европа и имат специфично шаси.
Серията 1200, последвана през 1952 г. от нова каросерия, не използва дърво. Моделите имат механика, подобна на тази на предшествениците си, но двигателите са с работен обем 1221 куб. см и мощност 36 hp. Междуосието се увеличава до 2690 мм, а дължината – до 4500 мм. Версиите „Estate“ се появяват от 1970 г.
През 1955 г. на Автомобилното изложение в Брюксел беше представен моделът „Шкода 440“. Той отново има различна каросерия, но механиката е същата като преди. Когато този модел претърпя фейслифт, той получи името „Октавия“. Механиката вече беше променена и беше забележителна. Предното окачване за първи път беше с телескопични амортисьори. 2273 бройки от него с обозначението TS бяха оборудвани с двойна карбураторна система. Двигателите с работен обем 1089 и 1221 куб. см имаха мощност съответно 43 и 47 конски сили. „Фелиция“ беше „кабриолетната“ версия на „Октавия“. Каросерията беше проектирана от „Гиа“ от Торино, а покривът ѝ беше изработен от полиестер. Двигателят с обем 1089 куб. см вече имаше мощност от 54 hp. Максималната скорост беше 125 км/ч.
„Шкода“ реши да разположи двигателите си в задната част, което не беше в духа на модата и затова моделът 1000 MB не беше толкова популярен на Запад. Автомобилът е четириместен, разполага с двигател с обем 988 кубични инча и мощност 45 hp, а версията с обем 1107 кубични инча развива 52 hp. Двигателят е с горни клапани, алуминиева глава и стоманен блок. Моделът 110 R спечели много награди в ралита в Източна Европа. Автомобилът изглежда по-бърз, отколкото е в действителност. Той достига максимална скорост от 145 км/ч.
От 2002 г. марката е стопроцентно собственост на Volkswagen и възстановява имената на предишните си модели „Felicia“ и „Octavia“. Последният има второ поколение, но първото се произвеждаше успоредно с него до 2010 г.
След обновяването на луксозния модел „Superb“ през 2005 г. чехите обявиха новата „Octavia“.