За историята на съвременния миниван са изписани стотици страници. Не стихват и препирните по въпроса с авторството върху идеята, която донесе толкова пари на автомобилните производители през последните 20-ина години. Официална и призната от всички версия обаче няма и до днес. Едни сочат микробуса на VW за пионер на всички еднообемни возила, други се връщат още по-назад в годините, за да търсят корените на жанра в екзотики като Dymaxion ("АВТО пазар", бр. 343). Повечето от тези теоретични праотци на минивана се провалят поне по един параметър, характеризиращ съвременните еднообемни конструкции и така се стига до втръснали спор между Chrysler, Renault и японците. Всъщност истината се крие в далеч по-скромни по мащаба си намерения на един калифорниец да се забавлява.
Както повечето си връстници, в началото на 60-те години Къртис Брубейкър прекарва повечето си време на плажа със сърф под мишница. Младокът е известен със страстта си да рисува върху автомобили. Бившият механик от военноморските сили на САЩ следва в колежа Art Center в Лос Анджелис, но истинското му призвание е практическата работа. Специализира в General Motors в Детройт, но слънцето и сърфът го връщат в Калифорния. Един ден внезапно му хрумва, че край пълния плаж няма нито един автомобил, различен от микробус. Всички се возят или на прочутата "Love Machine" на VW, или на свръхнаточени, но грамадни и неповратливи американски ванове. Брубейкър забелязва и друго. Единствените возила на самия плаж са популярните в Калифорния пясъчни бъгита с механика на VW Beetle. Защо да не се комбинират двата типа автомобили?
Къртис използва опита си като механик и знанията, натрупани в колежа, за да създаде първия по рода си кросоувър между микробус и спортен автомобил. Резулатът от работата му получава името Brubaker Box заради еднообемната си каросерия и предизвиква такъв възторг по калифорнийските плажове, че веднага се намират инвеститори за серийното му производство. Брубейкър успява да набере нужните $160 000 и наема изоставена фабрика в покрайнините на Лос Анджелис, където да започне сглобяването на автомобила.
По същество Brubaker Box не представлава нищо повече от киткар с каросерия от фибростъкло. Тя се състои от 13 вътрешни и вншни панела, монтирани върху шаси от VW Beetlе. Резервоарът се намира между двете оси, а резервната гума стои в предната част, за да абсорбира евентуален челен удар. Предните седалки са от донора, но задната прилича по-скоро на мек диван. До него се достига през единствена странична врата, която се плъзга по подобие на VW Microbus. Въпреки странните си пропорции Brubaker Box изглежда спортно и е на светлинни години от "табуретките", карани по онова време. Ходовите качества са доста по-добри от тези на донора заради леката каросерия, а за сравнения с американските бусове от епохата не може да става и дума.По различни данни Къртис Брубейкър успява да произведе между 500 и 1 500 екземпляра от своята "Кутия" преди да фалира. През 1972 г. правата върху дизайна и пресите за заготовки са придобити от компанията Automecca, но времето на минивана още не е дошло.