Явно феновете на американските "мускулести" автомобили не са никак малко у нас, а и предвид факта, че в материала за най-бързите коли на 60-те и 70-те не засегнахме всички muscle cars, сега решихме да продължим темата с един доста интересен модел.
Всеки, интересуващ се от американското автомобилостроене през 60-те години на миналия век е чувал малко или много за класиката Dodge Charger. Точно поради тази причина сега ще ви разкажем за една по-малко популярна разновидност на Charger, носеща моделното обозначение Daytona.
Историята започва в началото на 1969 година, когато в централния офис на Chrysler цари видимо напрежение. Най-важните фигури от Dodge и Plymouth се събират, за да решат по какъв начин да подобрят представянето на компанията в сериите NASCAR.
Само година преди това нещата са перфектни. Отборът Mopar се състезава с автомобил Plymouth Belvedere, а зад волана е най-добрият състезател за онова време Ричад Пети. Победите идват една след друга, но изведнъж всичко се обръща с главата надолу. В края на 1968-а конкуренцията в лицето на Ford вади на пистата Ford Torino Talladeda и Mercury Cyclone Spoiler и дръпва много напред, а на всичкото отгоре и звездата Пети внезапно решава да прекрати отношенията си с Mopar и да премине на страната на заклетия враг Ford.
При така създалата се обстановка шансовете на Dodge и Plymouth за победа са равни на нула. Именно заради това двойно поражение от Chrysler свикват спешното съвещание. Изводът е един - скорост! За да може автомобилът им да победи на овала на Дейтона е нужно увеличение на скоростта с най-малко пет мили в час. Специалистите от Chrysler изчисляват, че състезателният им автомобил трябва да поддържа скорост от 194 мили в час (310 км/ч.) Стига се до две евентуални решения. Първото е да се форсира състезателният двигател Hemi, което да доведе до увеличаване на мощността с около 85 к.с., а второто - да се намали въздушното съпротивление с 15%.
След продължителни дебати първият вариант е отхвърлен поради простата причина, че и към този момент агрегатът работи на предела на възможностите си и увеличаване на мощността би означавало изцяло нова и скъпоструваща разработка. Така изборът пада върху подобряване на аеродинамиката. Моделът, който е избран, е Dodge Charger второ поколение, който притежава отлична динамика, но заради прекалено тъпата си предна част губи много по отношение на обтекаемост. Освен това автомобилът е доста нестабилен при високи скорости.
По онова време, в края на 60-те, т.нар. антикрило е добре известно, но никой не го използва в състезанията NASCAR. Инженерите от Dodge обаче правят първата крачка и монтират такъв спойлер с който решават проблема с нестабилността на автомобила. Второто, което правят, е монтирането на нова, силно заострена предна част, която се явява логично продължение на стандартно “отрязаната” муцуна. Този допълнителен детайл удължава автомобила с 450 милиметра, но значително подобрява неговата аеродинамика и респективно максимална скорост. Новият автомобил е наречен Dodge Charger Daytona.
За да може обаче да участва в състезания, трябва да се изработи серия от поне 500 цивилни екземпляра. Проблемът при тях идва от задното антикрило и по-конкретно от невъзможността за отваряне на багажника. Така то е повдигнато на височина 800 мм., но въпреки това коефициентът на въздушно съпротивление остава доста нисък - Сх=0.28. Силата на притискане на автомобила към пистата също е много добра и Dodge Charger Daytona се превръща в най-стабилната кола на трасето.
Първите тестове на писта са доста странни. Заради шпионаж от страна на конкуренцията на Daytona е монтиран малък карбуратор, но въпреки това тя достига скорост от 328 км/ч. Когато е монтиран истинският - цифрата надхвърля 390 км/ч. На всичкото отгоре в отбора се завръща и Пети, наричан от феновете Краля. След дебютния си сезон обаче Dodge Charger Daytona е заменен от още по-бързия Plimouth Superbird.