Преди 13 години, на пистата "Нюрбургринг", Германия, в 9:00 часа на 9 юли 2008 година, екипът на mobile.bg взе интервю в движение от "Кралицата на Нюрбургринг". Сега го препубликуваме в нейна памет.
Когато новата писта Гран При е завършена през 1984 година, от старата оставят непокътното трасе от 20.8 км, известно с името “Nordschleife” (Северната дъга). Оттогава Nordschleife привлича собствениците на най-красивите и мощни спортни коли. Правят я достъпна за всеки. Трябва само да купиш билет и можеш да подпалиш гумите на собствената си кола по завоите. Тук могат да се срещнат колони от Porsche, но, разбира се, само “GT” - GT3, GT3 RS или пък GT2. Ако видите BMW, ще бъде задължително модификация М. Всъщност, тук от всеки ъгъл изскача М3. Северната дъга привлича и много редки представители на автомобилната класика. Малко по малко пистата приласкава не само собственици на суперяки коли, но и техните почитатели. Превръща се във важна туристическа дестинация.
Ето там съм онази сутрин. Ръмжене на мотори, парад на фантастични автомобили, мъже, облечени в състезателни костюми са декор, който кара адреналина в кръвта ми да закипи.
Но онова, което ми предстои, ме вълнува най-силно. Стоя в павилиона на BMW и чакам такси. Такси? На пистата? Да, и то какво! Ring Taxi. Знам, че професионални рали-състезатели правят „кръгче“ по Северната дъга, от което дъхът на „клиента“ спира. Шофьорите „вземат“ всичко от M5 по завоите – абсолютно всичко, което автомобилът може да предложи. Феноменално ускоряване, намаляване на скоростта в последната секунда преди завоя, дрифтинг са само част от силните усещания на ексцентричното преживяване.
Докато чакам, превъртам всички възможни сюжети в главата ми. Напрегнато ми е и ми личи. Вратата се отваря със замах и пред мен застава с широка усмивка Кралицата на Нюрбургринг. Самата Сабине Шмиц.
Наясно съм, че списъкът от чакащи да се качат точно в нейното такси е безкрайно дълъг и само големи късметлии евентуално след година получават потвърждение от нея. Г-н Ози Крагъл от BMW Motorsport, който е голям фен на mobile.bg, направи невъзможното и ме „избута“ напред в списъка. И ето ме сега, тук, а Сабине Шмиц разтърсва здраво ръката ми. „Готова ли си?!“ - пита ме тя с широката си, блестяща усмивка. В този момент осъзнавам, че сме заобиколени от тълпа, която крещи неистово „Сабине! Сабине!“ Проблясват светкавици на камери и фотоапарати. Тя е истинска звезда!
Пита ме къде предпочитам да седна – отпред или отзад. Докато се чудя, тя през смях ми казва: „Ти можеш да избираш, но вляво отпред съм аз.“ Разбира се, сядам се на предната свободна седалка до нея. Най-спокойно вадя диктофона и се подготвям за приятно кръгче и сладка женска раздумка по Северната дъга на Нюрбургринг.
Чувам свистене на гуми, а главата ми залепва за облегалката. Проклинам многократно богатата германска закуска в хотела. Сабине „взема“ отсечката от 20.8 километра само за 8 минути с нейното BMW M5. Гумите свистят непрекъснато. Автомобилът ускорява толкова бързо, че сравнението с излитане на самолет е направо слабо. Не смея да погледна километража. За част от секундата хвърлям поглед натам и виждам как стрелката минава 170 км/ч, излизайки от завоя. Забравям всичките си добре подготвени въпроси. Замръзвам. Стискам с всичка сила дръжката над вратата ми като се надявам да е някаква тайна спирачка на BMW. А онази стабилна закуска от хотела подскача нагоре-надолу в стомаха ми подскача. Междувременно, докато шофира с една ръка, Сабине не спира да бъбри сякаш най-спокойно си пием чая. Сценарият ми напълно се променя. Започвам с:
Сабине, имала ли си някога инцидент на пистата?
Не. Никога.
Защо работиш това?
Родена съм тук, знаеш – това е малко селце. Няма кой знае какво да се прави. Обаче имаме голяма атракция - Nordschleife на Nürburgring. Имаме и семеен хотел. Познавам Ники Лауда и повечето от известните рали-пилоти на всички големи отбори. Всички са все още живи. Обожавам ралитата. И затова реших да се състезавам с тях по Северната дъга.
- Кога започна да се състезаваш?
Първото ми истинско състезание беше, когато бях на 18.
Кой те научи?
Никой не ме е учил. Поразпитах няколко професионални шофьори. Оказа се, че просто имах талант. Самороден талант съм.
С каква кола започна?
В началото започнах да тренирам с отборното BMW. След това станах инструктор.
Колко дълго го правиш?
От 16 години.
(Сабине започва да ускорява. Млъквам. Диктофонът ми записва само звуци на ръмжащ мотор и свистене на гуми. Умът ми спира да работи. Когато идвам на себе си, успявам само да промърморя: „Опс, забравих си въпросите.“
Сабине се смее силно и казва:
Мария, може ли да те попитам аз нещо?
Да.
За първи път ли ти е на Nordschleife?
Да.
Ще ти бъде ли последният?
Надявам се - не. Този път оцелях. С каква скорост излязохме от последния завой?
Това е сериозна кола, Мария. Когато последно погледнах километража, показваше 178 км/ч.
Ти така ли караш по обикновените пътища?
О, не. След 20-тина кръгчета като това на ден имам нужда от почивка. Имам нужда и от шофьорската си книжка.
Каква кола караш извън пистата?
Имам Range Rover и BMW M5.
Женена ли си?
Не.
- Как мъжете те възприемат като конкурент зад волана?
- В началото, когато бях на 18 години, точно преди старта на първото ми сериозно състезание, един приятел ми каза: „ако ти трябва помощ, просто карай зад мен.“ На третия завой го изпреварих. Той беше много разочораван и разстроен. Какво да направя?! Той беше толкова бавен! И продължих в същия дух – просто изпреварвам мъжете.
Някога страхувала ли си се?
Не, от какво? Може би само понякога, когато завоите са мокри…
Колко кръгчета правиш на ден?
Около 60.
Спомняш ли си българската състезателка Апостолова, която си тренирала?
Това трябва да е било поне преди 20 години. Много отдавна...
През 1996-та.
Помня обиците ѝ. Бяха толкова големи, че когато ускоряваше, сякаш вятър ги отвяваше. Беше много смешно. Тя още ли се състезава? Добра ли е?
Да. Всъщност, ние нямаме много рали-състезателки. Какво ще правиш, когато решиш да спреш да се състезаваш с коли?
О, аз в момента имам още много занимание. Хотелиер съм, сомелиер, внасям сирене, пури, вино – всичко с високо качество. Също така съм пилот на хеликоптер.
Всеки ден ли сменяш гумите на М5-тицата?
Би трябвало, обаче не го правя. Те изглеждат добре, но не са. Ти закусвала ли си?
Да.
Голяма грешка. Правило номер едно на пистата: Първо Ring Taxi, след това – закуска!