Тодор Христов е един от доайените в офроуд спорта в България и първи шампион на страната по офроуд. Той е и участник в рали "Дакар", както и в едни от най-престижните европейски офроуд състезания. Организатор е на надпревари в България и региона.
Вие сте и първия българин участвал в рали "Дакар", а впоследствие и тийм мениджър заедно с Орлин Алексиев, След дългата пауза от последното Ви участие, какви са плановете Ви за Саудитска Арабия, където се премести надпреварата от две години ?
Бяхме планирали участие за изданието през 2020 година, намерихме отбор, машина и започнахме организация и подготовка за участваме в клас на UTV/SSV машините, повече познати в България като бъгита. След като плъзна пандемията всички планове се провалиха поради различни карантини, забрани и невъзможност за пътуване и тестове. Отказахме се, но не и завинаги. След като се нормализират нещата, имаме нови идеи за рали Дакар
Един от доайените в офроуд спортовете сте, Европейски шампион с Николай Гочев и вече 20 години сте основните организатори в Офроуд Шампионатите, какви събития Ви предстоят за тази година?
Въпреки пандемията през 2020 година успяхме с много трудности да проведем шампионата с четири проведени състезания, като за тази година са 5 в календара. Голяма подкрепа получаваме от Автомобилната Федерация на България и Общините във Варна, Кърджали и Самоков. Предстои „Балканска Офроуд Купа“ във Варна от 4 до 6 юни, но там помагам само логистично и в рекламата, защото ще участвам и ще се състезавам. Успешно премина първия кръг във Велинград с отлична организация, като предстоят състезания в Самоков, Русе и маратонско състезание Русе-Варна.
Освен със спорт вие се занимават с управлението на хотел, бизнесът ви е в един от най-засегнатите сектори не само тук, но и в световен мащаб, как се справихте в тази криза?
Изключително трудно, както целия бранш – загубихме много квалифицирани служители, които се преориентираха в други бизнеси, претърпяхме загуби от поддръжка на базата, липсата на туристи и клиенти и най-вече от неадекватните и най-вече закъснели мерки на правителството. Много колеги по медиите вече го коментираха и не искам да се повтарям, но всички страдахме от странните решения, които уж бяха в подкрепа на бранша.
Мярката 60/40 смятате ли, че беше достатъчно ефективна за подпомагане на бизнеса?
Мярката беше насочена да запазим работните места и конкретно към служителите. Но…след като не работим в по-голямата част от времето, след като имахме ограничения до кога да работим, да сервираме по стаите и ред други недомислици, от къде трябваше да вземем 40 % ?
Успоредно с това вървяха безумни и безкрайни проверки, на Нова Година на 31 декември в 17:00 часа имахме данъчна проверка, при положение, че трябваше да работим до 22 часа и в 18 трябваше да изкарваме вечерята. Тази мярка не покрива разходите за издръжката на предприятието на работодателя, не покрива амортизацията и ред други разходи, без които не можем и после няма къде да работи „спасения“ служител, ако ние не ги заплащаме. Отделен въпрос е, че средствата идваха със закъснение от два месеца, като преди това работодателя е длъжен да плати всичко, за да ги получи - странни схеми за спрян бизнес.
В условията на служебен кабинет, кои са най-спешните мерки, които трябва да се приемат за подпомагане на бизнеса по специално на туристическия бранш?
Важно за нас е да се махнат ограниченията за туристите влизащи в България и най-вече да се стимулира вътрешния туризъм, Първата крачка вече е направена с поемането на разходите на 30 000 ученици, очаквам подобни мерки с ваучери за работещите на първа линия във връзка с пандемията и такива подобни варианти.
Интервюто взе: Сребрина Гаджева