За разлика от самолетите, при скорост от 300 км/ч мотоциклетите не излитат, а остават на земята. В този момент изниква сериозният въпрос за бързото намаляване на скоростта или дори пълното спиране. Ако си карате самолета работата е лесна - спокойно си излитате, а вероятността да се блъснете в нещо във въздуха е доста по-малка от тази на земята. При двуколесните машинки, пък и четириколесните, ефективността на спирачната система трябва да е правопропорционална на мощността на двигателя и максималната скорост.
Едно от малкото серийно произвеждани превозни средства, които могат да достигнат мистичната бариера от 300 км/ч, е Kawazaki ZX-12R. Всъщност това е почти максималната скорост на двуколесния звяр. За най-запалените мотоциклетисти при тази скорост светът е хубав, а животът прекрасен. Истинските “карачи” обаче знаят, че при такива стойности маневрирането е невъзможно. Всяко леко докосване на кормилото може да ви принуди да прекарате последните мигове от този живот в полет. При такава скорост единственият начин да останете цели е да стискате здраво кормилото и да се наслаждавате на емоцията. В такъв случай, какво може да се направи ако ненадейно пред вас изскочи друго превозно средство или пък се случи нещо друго, което да наложи внезапно спиране. Естествено, както и във всяка друга екстремна ситуация, най-важното е да не се панирате много-много. След като страхът е овладян трябва да се помисли каква би била най-правилната реакция. Естествено и мисленето не трябва да е много продължително, тъй като ако обектът е на 500 м пред вас, то с горепосочената скорост този половин километър се изминава за около 6 сек. Скачате здраво на спирачките - разбира се, почти изцяло на предната. Както стана въпрос преди два броя, тя е най-важната за пистовите мотоциклети и то не само при спиране от 100 км/ч, а при каквато и да било скорост. Тогава споменах, че мотоциклет от този клас спира от 100 км/ч за между 40 м и 50 м в зависимост от това кой “кара влака”. С покачване на скоростта тази величина не нараства пропорционално. Спирачният път от 200 км/ч е над четири пъти по голям, този от 300 км/ч се увеличава почти десеторно.
При намаляване от толкова висока скорост особено влияние оказва и въздушното съпротивление и силата на триене при въртенето на колелата. Ако при 300 км/ч пуснете газта и изключите от скорост, то мотоциклетът ще започне да намалява скоростта си с 6.2м/сек. При същото упражнение от 200 тази стойност ще е 2.9 м/сек., а от 100 - 1.2 м/сек. Интересно е, че истинските състезателни машини от Moto GP разполагат със спирачна система, която дава почти идентични резултати. Спортните автомобили от едномарковите шампионати, както и тези, които се състезават в сериите GT, също не могат да се похвалят с по-добри постижения. Единствените сухопътни превозни средства, чиито спирачки са значително по-ефективни, са болидите от Формула 1. При 300 км/ч се засича намаляване на скоростта от над 41 м/сек.(!!!), почти двойно по-бързо от другите състезателни автомобили и мотоциклети. Това се дължи в най-голяма степен на аеродинамичните особености на болидите от Формула 1, чиито спойлери ги притискат толкова силно към трасето, че при 300 км/ч силата на натиск, която прилагат към пътя, е четири пъти по-голяма от собственото им тегло.
Друг фактор, който би могъл да изиграе съществена роля за по-бързо редуциране на скоростта, са гумите. Тестовете при спиране показват, че големината на повърхнината на гумата не оказва никакво влияние на спирачния път. Иначе казано, почти няма значение дали ще спирате със състезателен слик или с шосейни гуми с грайфери. По-долу на кратко са изложени характеристиките на някои от най-добрите гуми за пистови мотоциклети, както и на състезателен слик Dunlop. Оказва се, че на спирачния път много по-голямо влияние оказват разпределението на теглото между осите на мотоциклета, както и наличието на някакъв вид антиблокираща система, отколкото гумите, с които е оборудвано возилото.
Светослав НАУМОВ
naumov@avto.bg