Застрахователите нямат единно мнение кои полици трябва да покриват рисковете, свързани с изкуствения интелект (ИИ) – дори на фона на използването му от хакери за кибератаки. Това стана ясно от изказвания на участници в конференцията NetDiligence Digital Risk Summit.
Лекторите на форума във Филаделфия не постигнаха съгласие дали рисковете, свързани с ИИ, са предимно въпрос на киберсигурност, въпрос на отговорност на ръководните органи (директори и висши мениджъри – D&O) или нов вид риск, за който секторът тепърва трябва да намери подходящо решение, пише в аг. Reuters.
„Има толкова много неща, които могат да се отчетат извън сферата на киберсигурността, че стигнах до заключението, че това е по-скоро въпрос на отговорност на ръководните органи (D&O)“, заяви Гейл Аркин, старши вицепрезидент и главен юрисконсулт в Berkley Cyber Risk Solutions.
Аркин отбеляза, че киберзастраховането не обхваща проблеми като нарушаване на права на трети страни, използване на данни без съответното право или залагане на пристрастия в софтуерните програми. Съветите на директорите са да бъдат разработени политики за използване на ИИ и да бъдат наети екипи за мониторинг на приложението му.
Тим Назаро, глобален мениджър „Дигитални продукти“ в Hartford Steam Boiler, разделя рисковете, свързани с ИИ, на три категории.
Първата включва рискове, свързани със сигурността и поверителността, като например изтичане на лични данни чрез инструмент с ИИ. Той заяви, че компанията носи отговорност за това и че „този риск трябва ясно да бъде покрит от полица за киберзастраховане“.
Втората категория засяга други видове застраховки; например, ако инструмент с ИИ проявява дискриминация по време на процеса на наемане на служители, случаят би попаднал в обхвата на застраховката за отговорност при трудовоправни отношения.
Третата категория обхваща нови рискове, които „нямат точно определено място“, каза Назаро. Той предупреди застрахователния сектор да избягва практиката просто да „разширява покритието – като включва риска, без да извършва съответната оценка на риска (андъррайтинг)“.
„Смятам, че това може да бъде включено в полица за киберзастраховане, но ако е така, трябва да сме сигурни, че оценяваме тези рискове“, каза той. Назаро се позова на новите регулации за ИИ и отбеляза, че глобите за нарушаване на правила, различни от законите за поверителност, може да не попадат в обхвата на киберзастраховката.
Даниел Рот, ръководител на направлението за киберзастрахователни претенции за Северна Америка в Axa XL, отбелязва, че застрахователите не трябва да разглеждат изкуствения интелект (ИИ) като „монолит“. Вместо това те трябва да се върнат към базовия анализ на покритието: кой е застрахованият, каква е претенцията, дали тя попада в обхвата на застрахователния договор и дали са приложими някакви изключения.
„В случай на пробив може дори да не разберем дали е използван ИИ, или не. Можем да предполагаме, но може никога да не разберем със сигурност“, каза Рот. Тя призова притежателите на полици да работят със своите брокери за оценка на собствените си рискове.
Аркин от компанията Berkley сравни ситуацията с „неявния киберриск“ (silent cyber risk), като отбеляза, че „експозицията към риск, свързан с ИИ, ще присъства във всички съществуващи застрахователни полици. В момента това е просто неявен риск от ИИ.“