Ако започне предсрочно изплащане на гарантираните влогове от Корпоративна търговска банка, оздравяването й може да се окаже невъзможно. Това се казва в съвместно писмо на на министъра на финансите Румен Порожанов и на управителя на БНБ Иван Искров до Джонатан Фол, генерален директор на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги" на Европейската комисия.
Писмото е отговор на въпросите, зададени от Фол във връзка със състоянието на групата около Корпоративна търговска банка (КТБ). В него генералният директор на Генерална дирекция "Вътрешен пазар и услуги" в Европейската комисия подчертаваше върховенството на европейското законодателство и призовава изплащането на гарантираните депозити в двете банки от групата на КТБ да започне до дни и да бъде поне частично.
Искров и Порожанов уточняват, че парите на вложителите до 100 000 евро са гарантирани от българското законодателство, но ако изплащането им започне преди да е ясен цялостният анализ за състоянието на банката, това може да направи оздравяването й невъзможно, защото ще изгуби голяма част от вложителите си.
„Посочената от Вас възможност за евентуален междинен частичен достъп до депозитите не е уредена съгласно действащото законодателство", пишат двамата в писмото, като обясняват, че поради липсата на парламент няма и кой да промени това законодателство.
Дори и това не беше така обаче, възниква и друг проблем - необходимият ресурс за изплащането на депозити. В писмото се посочва, че в КТБ гарантираните депозити са 3, 684 млрд. лева, а в Търговска банка „Виктория" - 55 млн. лева. В същото време във Фонда за гарантиране на влоговете има едва 2, 103 млрд. лева. Разликата от над 1,6 млрд. лева трябва да бъде покрита от държавата.
Посочва се, че един от вариантите да се осигури наличност във фонда, е да се поиска банките авансово да преведат в него дължимите 0.5 на сто от влоговата си база за предходната година. Изчисленията обаче показват, че това би генерирало едва 291 млн. лв., които също са крайно недостатъчни. Освен това такава мярка би навредила както на финансовите резултати на банките, така и на репутацията. Така остава единствено възможен вариантът да се вземе заем от бюджета.
Ако все пак тези пари бъдат намерени, БНБ посочва още един аргумент против по-ранното отваряне на банката. Според българските власти предварителното изплащане на депозитите ще прогони клиентите на КТБ и ще обезмисли нейното оздравяване.
От писмото става ясно, че "Креди Агрикол България" вече е преименувана на "Търговска банка Виктория". Това намерение бе изразено от Иван Искров още в началото на процедурата по специален надзор, за да се направи ясно разграничение от френската банкова група.
От БНБ допълват, че до 20 октомври трябва да приключи цялостната оценка на банката, възложена на "Делойт одит",, "Ърнст иш Янг" и "Афа". След това ще се направи обезценка на активите на банките и собственият капитал ще бъде намален с размера на тази обезценка.
"В зависимост от резултатите от оценката, основните акционери на КТБ АД ще бъдат поканени да предоставят в определен срок необходимата за възстановяване на дейността на банката капиталова и ликвидна подкрепа", се посочва в писмото.
Ако изискванията за собствен капитал според съответния регламент наЕС не бъдат покрити, лицензът на КТБ ще бъде отнет. От централната банка напомнят, че според Закона за кредитните институции, ако собственият капитал на една банка стане отрицателен, лицензът й задължително се отнема.
В писмото се допълва, че у нас няма прието законодателство за реструктурирането на банки, нито има създаден фонд за тази цел. За въвеждането на такива законови текстове обаче била създадена работна група, която се е заела с въвеждането на директивите по този въпрос и в българското законодателство.
В писмото детайлно се описва началото на процедурите по специален надзор за двете банки, възможностите предложени от БНБ, както дори и преговорите при президента Росен Плевнелиев.