След като в предишното издание на съвместната ни рубрика с Комисията за защита на потребителите (КЗП) ви посъветвахме как да постъпите в случай, че сте потърпевш от прилагането на нелоялна практика от страна на търговец, в редакцията на Факти.бг постъпиха множество запитвания от страна на читатели какви биха могли да бъдат нелоялните търговски практики и как да се предпазите от тях? С тези въпроси се обърнахме към КЗП.
Експертите на институцията съветват преди всичко да изисквате цялата важна информация за дадена стока или услуга, която възнамерявате да закупите. Нещо повече – да бъдете изключително критични към нея и да вземате рационални, а не емоционални решения за покупките. Ако може да се даде универсален съвет за предпазване от нелоялна търговска практика, то той е именно този, тъй като практиките са различни, търпят модификации във времето и в условията на пазара могат да стават все „по-съвършено” измислени и реализирани от търговците.
Определението за нелоялна практика, което дава Законът за защита на потребителите, е следното:
„Търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.”
Може да се обобщи, че нелоялните практики се базират най-често на премълчаване на съществена информация относно условията за предоставяне на дадена стока или услуга или поднасяне на невярна/заблуждаваща информация за продуктите с цел потребителят да бъде накаран да купи.
Помолени да формулират видовете нелоялни практики, на които са се натъквали в работата си и които КЗП е забранила на търговци, експертите на институцията обособяват в две групи.
Едната група е на най-честите случаи на нелоялни практики, свързани с предоставяне на невярна информация, при които търговецът заблуждава клиентите си за:
съществуването или естеството на стоката или услугата;
основните характеристики на стоката или услугата като: наличност, преимущества, рисковете, които съдържа, изработка, състав, извънгаранционно обслужване и др.;
цената или начина на нейното изчисляване, съществуването на специфично предимство по отношение на нея;
необходимостта от предоставяне на допълнителна услуга, резервна част, от замяна или ремонт на стоката;
правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основание на разпоредби от Закона за защита на потребителите или рисковете, на които потребителят може да бъде изложен.
Най-честите случаи на нелоялни практики, свързани с непредоставяне/премълчаване на съществена информация, касаят:
липсата на основните характеристики на стоката или услугата;
отсъствието на името и постоянния адрес на търговеца;
непосочването на цената с включени в нея всички данъци, както и евентуални допълнителни разходи за транспорт, доставка, пощенски услуги.
Спестяването на подобна информация може да възпрепятства потребителя да си състави реална представа за качествата на стоката, която се кани да закупи. Липсата на информация за обратна връзка с търговецът, пък отнема правото на клиентите да се възползват от правото си на рекламация, ако стоката се окаже дефектна, както и на това да я върнат в рамките на 14 дни, в случай че са я закупили онлайн. Ако пък потребителят не е наясно предварително за крайната цена, която ще плати за избрания от него продукт, това може да увреди неговите икономически интереси.
Нелоялни практики са и тези, при които търговецът:
твърди, че се е присъединил към кодекс за добра търговска практика или че даден кодекс за добра търговска практика е одобрен от обществен или друг орган, когато това не е вярно;
показва удостоверение, знак за качество или техен еквивалент, когато не е получено необходимото разрешение за това;
отправя покана за покупка на стоки или услуги на посочената цена и впоследствие с цел насърчаване продажбата на друга стока или услуга отказва да приеме поръчки за тях, да ги предостави на потребителя в разумен срок или изобщо;
твърди невярно, че дадена стока или услуга ще бъде пусната на пазара за много ограничен период от време или че ще бъде в наличност на пазара при определени условия само за много ограничен период от време, с цел да се предизвика вземането на незабавно решение и лишаването на потребителите от достатъчна възможност или срок, за да изберат стоката или услугата, след като са се запознали с нея;
представя правата на потребителите, предоставени им от закона, като специфична част от неговото предложение за продажба на стоки или услуги;
насърчава продажбата на стока или услуга, подобна на тази на друг производител, като умишлено заблуждава потребителя и го кара да смята, че стоката е произведена от другия производител, когато това не е вярно;
невярно твърди, че дадена стока може да лекува болести, нарушени функции на човешкия организъм или вродени дефекти;
твърди при използването на дадена търговска практика, че е организиран конкурс или че може да бъде спечелена награда, без по-късно да се предоставят посочените награди или тяхната равностойност;
представя, че дадена стока или услуга се предоставя "безплатно", "безвъзмездно", "без разходи" или с други подобни названия, когато потребителят трябва да заплати някаква сума за нея;
прибавя към рекламния материал фактура или друг подобен документ, изискващ плащане, който създава впечатление у потребителя, че вече е поръчал стоката или услугата, когато това не е вярно.
Потребителите могат да се информират за всички забранени от Комисията за защита на потребителите нелоялни търговски практики от сайта на институцията. Важно е да знаят, че законът им дава право да развалят договора с търговеца, сключен в резултат на използваната нелоялна търговска практика, и да претендират за обезщетение по общия ред, когато по заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на КЗП има влязло в сила решение на Върховния административен съд, което я потвърждава, заповед, която не е обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена. Правото да се иска обезщетение се погасява в срок 5 години от влизането в сила на решението на Върховния административен съд, на заповедта на Комисията за защита на потребителите, когато не е обжалвана, или от датата, на която жалбата срещу нея е оттеглена.