Вчера одитът на КТБ показа, че кредитният портфейл на КТБ възлиза на 5.335 млрд. лв. Обезпечението към него е едва 13% или той е обезценен с над 4.2 млрд. лв.
Днес банкери и икономисти пред различни медии изказаха своето мнение. Голяма част от тях не спестиха критики към БНБ и подчертаха, че все още не са ясни много неща.
Факти.бг ви представя обобщено мнението на експертите:
„Излезлите вчера данни показват, че от 2011 година не е имало абсолютно никакъв банков надзор в Корпоративна търговска банка (КТБ)”, заяви пред Нова телевизия финансистът Кольо Парамов. Според него са се приемали фиктивни отчети, без контрол, без проверка, без извадки, без никаква банкова професионална чест по отношение на точността, защото КТБ е „банка, а не конюшня”.
По думите му е абсурдно на 30 май да има 48 милиона лева просрочени лихви и главници, един месец след това да има 95 милиона лева, а 120 ден по-късно да има 4 милиарда и 200 милиона лева. „Абсурдно е да се докаже, че 76% от кредитите са необезпечени”, допълни още експертът.
Парамов се съмнява дали дупката в КТБ е в размер на 4 милиарда и 200 милиона лева, защото има разлика по отношение на схемата. „Вкарването на израза обезценка е пълно фалшименто по отношение на старата практика по отношение на надзора”, допълни той.
Проф. Валери Димитров, който е бивш председател на Сметната палата, обясни, че обезценка означава, че реалната стойност на един кредит не е тази, която е по номинал, а е много по-ниска поради това, че или липсва обезпечение, или то е недостатъчно, или платежоспособността на длъжника е много ниска.
„Тази банка е работила при много лоши бизнес практики. При тези огромни обезценявания на кредитите трябва да се види каква е капиталовата адекватност”, заяви още Димитров.
Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК, не вижда как банката може да бъде спасена. „Странното е, че до момента нямаме информация колко са гарантираните влогове в КТБ”, каза той.
Ние продължаваме да чакаме одитния доклад за Корпоративна търговска банка (КТБ). Това, което БНБ показа, са извадки от някакъв документ, механично пренасяне на числа в това "резюме". Така финансистът Емил Хърсев и икономическият журналист Мирослав Иванов коментираха в "Добро утро, България!" по TV7 документа, който вчера БНБ публикува.
Ако това е истинското състояние и цифрите са верни, то просто няма банка и няма какво да се спасява. Остава да предадем на историята мощите и да започнем да търсим какво е това безумно престъпления, което е довело 80% от субстанцията на една банка да изчезне, отбеляза Хърсев.
Иванов пък взе повод от твърдението на БНБ, че банковият надзор е бил подведен и попита какво тогава се случва в останалите банки и не ни ли очаква лавина от фалити.
Видя се, че тук изобщо не е имало желание да се спасява КТБ, подчерта той, на което Хърсев изтъкна, че това изобщо не е въпрос на желание, а ясно разписани в закона задължения и отговорности, когато една банка се поставя под специален надзор.
Много неубедително протече тази процедура по специалния надзор, обобщи той и изрази надежда, че става дума за недоразумение и ще видим наистина доклад, а не просто извадки от нещо.
Според икономиста Любомир Дацов, цитиран от БНР, не е правилно да се говори за дупка, защото в момента липсват 4,2 милиарда от финансовите отчети. Но тези средства липсват, защото са дадени и са инвестирани в определени фирми и предприятия. Но одиторите правят оценка, че срещу тях няма реален залог. Нормално е да си помислиш, че след като няма обезпечение, тези пари едва ли ще бъдат върнати в банката. Като че ли нещата са предизвестени вече. Очаквахме, че тези лоши кредити ще бъдат в рамките на милиард – милиард и половина, което правеше възможно да има интерес от външен инвеститор за оздравяване на банката. При такава сума – 4,2 милиарда мисля, че е безсмислено да се правят спекулации, че банката ще бъде оздравена. Мисля, че ще се върви по стандартния ред, предвиден от закона.
Дацов е на мнение, че има съществен проблем в изплащането на влоговете, ако се обяви КТБ в ликвидация.
Но не мисля, че някой трябва да се съмнява, че гарантираните депозити ще бъдат изплатени. Надявам се да бъдат изплатени навреме.
За Христо Михайловски от Агенция за кредитен рейтинг звучи невероятно, че обезпечението на кредитите е около 13 процента.
Даже за една група са около 2 процента. Вие знаете, че в България кредитите се отпускат не при анализ за възможност за генериране на паричен поток от бизнеса, а се търси обезпечение. И то от порядъка на 130 – 150 процента. Тук са 13 процента. Другото интересно нещо е, че официалната информация казваше, че лошите кредити са около 2 процента. При този анализ на одиторите те са около 80 процента.
Струва ми се невероятна огромната разлика в числата,
които се представят. Не мога да потвърдя тези числа, но това е фрапираща разлика. Истината е тази, че положението на банката не може да се влоши до такава степен за 3,4 или 8 месеца, смята Михайловски
КТБ технически не е фалирала, но най-вероятната хипотеза е отнемане на лиценза и несъстоятелност, заяви председателят на Управителния съвет на Асоциация на банките в България Левон Хампарцумян пред bTV. Изпълнителният директор на „Уникредит Булбанк” посочи, че за плащане на гарантираните от закона депозити ще е нужно държавата да изтегли нов дълг в рамките на 1.5 млрд. лева, като останалите около 2 млрд. банките заделят от печалбите си от 1998 г. насам.
„Ако някой реши да пълни кацата без дъно, теоретично е възможно да се съживи тази банка. Говорим за 4-5 млрд. лева ликвидност, това е
от всеки работещ българин да поискаме 2000 лева”,
подчерта Хампарцумян.
Той заяви, че когато средствата станат разполагаеми, вероятно дребните вложители в КТБ ще имат достъп до тях не само в клоновете на трезора, но и в офисите на 2-3 от по-големите финансови институции, „за да няма стрес и напрежение в систематаю".
Хампарцумян бе категоричен, че фирмите и физическите лица с реална дейност ще платят кредитите си, но част от тях може да бъдат отписани, когато станат ясни отношенията им с трезора.
„Това, което се случи с КТБ, още веднъж напомня, че когато човек избира банка, трябва да избира внимателно, както избира училище за децата си, зъболекар, модел кола, жена, мъж...”, коментира още банкерът.
Не е коректно да се говори за дупка и за липси в КТБ. Това може да предизвика паника, хората да започнат да си теглят депозитите от банките и тогава ще стане страшно, каза в „Денят започва“ по БНТ икономистът Владимир Каролев. Цифрата от 4,2 млрд. лева показва счетоводната обезценка на активите на банката, твърди той.