На заседанието на НС не се разбра какво ще струва на държавата фалитът на КТБ, а само, че по международните оценки има дупка от 4,2 млрд., което оформи мнението, че спасяването ѝ невъзможно.
Това каза за предаването „Неделя 150“ финансистът Красимир Ангарски по повод първото заседание на НС.
Прието беше общото становище, че трябва да незабавно да се разплатят гарантираните влогове от Фонда за гарантиране на влоговете. Но там достатъчно пари няма, също се разбра. Има 2,2 млрд., а трябва да се търсят още 1,6 млрд. При положение че се изплатят тези обезщетени депозити, Фондът ще бъде изпразнен и оттук натам трябва да е ясно, че гарантираните депозити в останалите банки няма да бъдат гарантирани. Това е един огромен риск.
Според експерта, ако държавата трябва да възстанови средства във Фонда, за да са гарантирани влоговете в други банки, това също би оскъпило фалита на КТБ. Не е станало ясно и какво ще стане с големите фирми, които имат сметки в КТБ, като например „Топлофикация“, каза Ангарски, според когото трябва да се търсят варианти за фалит, но при различни условия. Експертът припомни, че служебният финансов министър е поискал спешно свикване на Комисията по бюджет и финанси в 43-тото НС, която да запознае със ситуацията на закрито заседание.
Аз не знам защо се иска скрито заседание, след като казахме, че всичко ще бъде осветено. Нека да разберат хората и тези, които казват, че трябва един лев да не се дава от Бюджета, да знаят какво ще струва на държавата евентуални последващи фалити и разклащане на цялата банкова система.
Според Ангарски, ако се допусне при ликвидацията синдици с години да разпродават активите на банката, това може да доведе до протакане, забравяне и съответно замиване на следите. Необходими са програми за всяко от възможните решения за фалит, смята той.
Сега трябва да с е действа много бързо, защото колкото повече се бави процесът, толкова повече нараства общественото недоверие към финансовата ни система.
Борис Михайлов и Даниел Божилов от инициативата на засегнатите вложители на банката също не са доволни от развоя на събитията. Все още не могат да се заведат дела срещу България заради кризата в банката, поясниха те, но много вложители се канят да го сторят:
Съгласяваме се с аргументите на г-н Ангарски и поради тази причина сме изключително разочаровани от позицията на политиците. Слушахме внимателно дебата и там се говореха общи приказки, като цяло се гонеха политически интереси без никой да си дава сметка за последиците, които биха настъпили от една ликвидация на банката, каза Божилов.
Борис Михайлов коментира, че опашките от вложители в КТБ биха блокирали цялата банкова система, когато започне изплащането на влоговете им.
Ако в този момент настъпи малка паника, и то съвсем умишлено направена от тези, които причиниха това на КТБ, просто не искам да се сетя какво става. Става 1997-а година.
Ако се дадат пари за оздравяването на банката, те ще бъдат дадени с лихва и когато тя оздравее ще може да бъде продадена на печалба.
Истината е, че БНБ заложи абсолютен капан на нашите политици, независимо кои от тях ще управляват и кои не. БНБ 4 месеца прехвърляше топката умишлено.
Д е к л а р а ц и я на НПО „Ние гражданите”
НПО „Ние гражданите” се обръщаме към всички национално отговорни политици, които през следващата седмица ще вземат окончателни решения за съдбата на КТБ и ще предрешат икономическото развитие на нашата страна за години.
На заседанието на Народното събрание 31.10.2014 г. Иван Искров излъга за условията на предварителната оферта на консорциума, съставен от Оманския държавен резервен фонд, Виенския фонд ЕПИК и Джемкорп Кепитъл. Измамени бяха не само парламентарните групи на ГЕРБ, Патриотичния фронт и АБВ, които в предизборните си програми бяха предвидили възможността за оздравяване на КТБ и ТБВ, измамени бяха цялото българско общество и най-вече тези над 500 хиляди граждани плюс семействата им , чиито очаквания, надежди и в много случаи живот зависят от решението на този криминален казус.
Предложението на Консорциума от трите фонда предлагаше в работен вариант рекапитализацията на банката да се извърши от новосъздадено дружество между него и Българската държава при 50:50 % разпределение на акциите, в което се предвиждаше двете страни да внесат по 2,3 млрд.лв., за да осигурят при най-лошия вариант на загуби, респективно капиталова недостатъчност, рекапитализация на банката. Цитираните размери на необходим капитал /общо 4,6 млрд.лв./ се базираше на най-лошия сценарий за приетите от квесторите и одобрени от БНБ обезценки и в условията на перманентни и формални пречки, които в продължение на 4 месеца БНБ създава, като не осигурява достъп на акционерите до банката и информация за състоянието й, вкл. до т.нар. анализи и обезценки.
Във връзка с неколкократните официални изказвания на ЕПИК, включително и на официалната им среща с вложителите, че консорциумът разполага с 950 млн.евро за оздравяване на банката, които се равняват на 1,850 млрд.лв. по централния курс на еврото в български лева и във връзка с неочаквано високите обезценки на активите на банката, ЕПИК очевидно не разполага в наличност с цялата сума до 2,3 млрд.лв. Поради това, а и в контекста на необходимостта от много спешни действия в рамките на не повече от месец, така, както беше предвидено в отпадналата прословута т.3. на гласуваното от временната парламентарна комисия по бюджет и финанси предложение за краен срок, в който да се преговаря с потенциални инвеститори за преструктурирането на банката, консорциумът беше включил в предложението си термина „активи”, който в манипулативното изказване на И.Искров в парламента, доведе до обрат в позицията на депутатите от партиите, гласували тази точка да влезе в предложенията на г-жа М.Стоянова. В по-нататъшните предложения на консорциума от инвеститори се говори или за привличането на липсващия ресурс срещу активи, или, в контекстта на спешността на необходимите действия, директното използване на активи като материален апорт в допълнение към разполагаемите 1,850 млрд.лв.
НПО „Ние гражданите” предлагаме на Вашето внимание предпоследния вариант на предложението на консорциума около ЕПИК, в което са посочени активите, които ЕПИК е възнамерявал да използва в комбинация със свежите си пари – акциите на БТК АД, Петрол АД и НУРТС и други активи извън банката. По всяка вероятност в окончателния вариант, изпратен до официалните български институции, инвеститорите са решили да избегнат подробностите, които евентуално да изяснят в хода на очакваните от всички нас преговори. Давайки си сметка, че един проект на документ не е юридически документ и че И.Искров не е разполагал с него, считаме за необходимо да отбележим, че изпращането на далеч по-сдържания и неподробен документ, който българските институции получиха официално, е обусловен от шикаклкавенето на БНБ, формално съдзаваните пречки пред потенциалните инвеститори, високомерното и непрофесионално отношение на централните банкери.
Второ, Иван Искров излъга, че минималните гарантирани суми ще се изплащат с ДЦК. На стр.3, първи абзац от предложението, се предвижда незабавното и безусловно изплащане на гарантираните суми на всички граждани и фирми, които имат право на нях. Изплащане с ДЦК се предвижда в предложението за негарантираните депозитори, които желаят незабавно да получат целите си депозити.
Трето, коонсорциумът начело с ЕПИК предлага отпадане на цесиите със законодателни промени, но за всички е ясно, че в хода на преговорите българската страна би могла аргументирано да не приеме това предложение. Да не забравяме все пак, че възможност за искане за обезсилване на всички цесии съществува в българското законодателство при прилагането на ликвидацията на банката в случай, че синдикът или кредиторите на банката решат, че те увреждат масата на несъстоятелността и интересите им.
Четвърто, Ив.Искров не спомена, че се предлага 6 месеца след отварянето на банката да се намали капиталът й /абсурдно висок поради нереално високите обезценки, и то не само за България/ и съответният излишък от суми да се върне пропорционално на акционерите.
С настоящата декларация НПО „Ние гражданите” се обръщаме към главния прокуро г-н Цацаров да се самосезира и предприеме действия срещу И.Искров и УС на БНБ за умишлено въвеждане в заблуждение и измама на хиляди хора.
Обръщаме се към политическите партии и техните лидери да отговорят на въпросите ни:
1. Ние, вложителите, считаме, че собствеността върху БТК, Петрол, НУРТС и редица други активи е наша, защото е купена с нашите пари. В хода на евентуални преговори нашите представители и защитници в парламента и държавната администрация биха могли да изяснят тези въпроси, да направят всичко необходимо тези активи да бъдат върнати в патримонума на банката, а не да останат в ръцете на Ц.Василев или консорциума около ЕПИК.
3. Ние, вложителите в КТБ, физически лица и фирми и техните служители и семейства, изискваме обещаната защита, истината и справедливост. Искаме да знаем дали политическите партии си дават сметка за непрекъснато падащото бизнес доверие, инвестиции, БВП, потребление, за очакваната огромна ножица между бедни и богати, която ще се отвори допълнително, когато 500 хиляди българи загубят спестяванията си, работата си, перспективите си, а някои от тях – живота си. Искаме да знаем с какви средства ще покриват обезщетенията по съдебни дела /между 4 и 8 млрд.лв./ , дупките в пенсионния фонд и НЗОК при нови 100 хиляди безработни и въобще очакваните общо директни и косвени загуби от поне 13 млрд.лв. Искаме да отговорят на въпроса смятат ли, че България може да се прави бизнес при забранително високите, а те ще се увеличат още повече, лихви на „българските” банки.
За нас е ясно само едно – Ив.Искров изпълни дадената му поръчка. Банката ще бъде ликвидирана, а 10 души ще станат свръхбогати и ще задушат държавата. Тогава няма да имаме нужда нито от парламент, нито от политически партии – те ще са частна собственост.
Затова призоваваме народните представители, които през следващата седмица ще решават промените в ЗКИ, закона за БВБ и за гарантираните суми при фалит на банка, да подходят държавнически и да свършат работата, заради която сме ги избрали – защита на правата и интересите на всички българи. Особено когато накърняването им е свързано с нагла измама и криминални престъпления, срещу които те би трябвало да са преграда.