Сделката за БТК беше широко отразена през 2012 г. от всички медии, след като КТБ, заедно с партньора си – руската банка ВТБ, придобиха мажоритарния пакет акции от българския телеком. Тогава Цветан Василев заяви пред в. „Капитал”: „Купувам БТК”, но думите му бяха възприети не буквално, а изречени в качеството му на представляващ една от големите банки в България.
Тогава двете банки придобиха 93,99% от акциите в БТК, чрез новоучреденото дружество „Вива Телеком България” ЕАД, срещу 265 млн. евро и поемане на дълговете на компанията. Впоследствие, след отправеното търгово предложение и заплатени още 25 млн. евро на дребните акционери, делът беше увеличен до 100%, пише в. „Труд“.
КТБ участва в операцията чрез непряко финансиране на „Бромак Телеком Инвест” АД по сложна схема. Акциите в това дружество са на „Бромак” ЕООД и „Технотел Инвест” АД – все дружества под контрола на Василев. Именно „Технотел Инвест” АД, получавайки кредити от КТБ в размер на 210 млн. лева, е предоставило заеми на „Бромак” ЕООД, което пък от своя страна внася в капитала на „Бромак Телеком Инвест” АД близо 170 млн. лева, използвани при покупката на БТК.
Така де факто КТБ би трябвало да притежава мажоритарния пакет акции от телекома, срещу заплатени близо 370 млн. лева – от „Бромак Телеком Инвест” АД и от „ТЦ-ИМЕ” АД. Де юре обаче банката не е собственик, макар да е финансирала изцяло сделката. Собственик е Цветан Василев през личното си дружество „Бромак” ЕООД и контролираните от него „Технотел Инвест” АД и „ТЦ-ИМЕ” АД (в последното дружество банката има по-малко от 10% участие).
Най-интересното е, че КТБ не е гарантирала по никакъв начин собствеността си в БТК, доколкото липсват учредени залози върху дялове или акции по веригата на дружествата, или пък каквито и да било обезпечения в полза на банката. По този начин Василев е прав в думите си от 2012г., че е купил (или по-скоро „откраднал”) БТК за сметка на вложителите в банката.
Истината за финансовата пирамида КТБ обаче излиза наяве и след поставянето на банката под специален надзор от БНБ Василев започва да се притеснява за „собствеността” си върху БТК. Опитва се да овладее контрола върху управлението на „ТЦ-ИМЕ” АД, но среща отпор от изпълнителния директор Теодора Танева, която е с пълното съзнание, че активите на това дружество трябва да бъдат предоставени на КТБ и да покрият част от огромната дупка в капитала на банката. В началото на ноември 2014 г. „ТЦ-ИМЕ” АД учредява в полза на КТБ и залог върху акциите на дружеството в ”Технотел Инвест” АД, което е част от структурата в собствеността на БТК.
"Труд" научи от сигурни източници обаче, че още през юли тази година, непосредствено след затварянето на банката, „Бромак Телеком Инвест” АД е прехвърлило дяловете си във V Telecom Investment General Partner S.A. и V Telecom Investment S.C.A., на ново дружество под контрола на Василев, а именно – SHCO 79 S.a.r.l., Люксембург. Че за тази сделка не е платен нито лев, е повече от ясно. Ако SHCO 79 S.a.r.l. беше реален инвеститор, досега „Технотел Инвест” АД да беше върнало заемите си към КТБ. Но не е. С това прехвърляне се прави опит за скъсване на връзката между кредитополучателите от КТБ – „ТЦ-ИМЕ” АД и „Технотел Инвест” АД (и неговото дъщерно дружество „Бромак Телеком Инвест” АД), и крайния актив, закупен с парите на банката – БТК, с което КТБ (съответно Фондът за гарантиране на влоговете в банките, като основен кредитор на КТБ) ще бъде лишена от възможността да осребри вземанията си с участието в БТК на горепосочените фирми кредитни длъжници. Причината е ясна, КТБ и вложителите в нея могат да изпият една студена вода, а Василев да си притежава 43% от БТК лично за себе си (чрез новоучреденото и чисто от кредити дружество SHCO 79 S.a.r.l., Люксембург.
Междувременно, тъй като управлението в телекома е изцяло под контрола на Василев – довереният му човек Златозар Сурлеков е председател на управителния съвет, а шеф на надзорния съвет е адвокатът Владимир Пенков, бившият банкер яростно брани позициите си в това управление. Позиции, позволяващи му пряко да въздейства върху огромните обороти на компанията и да определя политиката й.
Кражбата на БТК едва ли ще засенчи създадената от Василев финансова пирамида КТБ, в която изгоряха милиарди левове, но безспорно е перла в короната на личната собственост на избягалия банкер.
Прокуратурата и НАП обаче е необходимо сериозно да се заемат с въпроса за кражбата на БТК, да защитят интересите на обществото и да не позволят структуроопределяща компания като БТК да отиде окончателно в ръцете на човека, който източи КТБ.