Не сме сигурни дали ЕК ще позволи държавно подпомагане на плащанията на НЕК за „Белене“. Това заяви в предаването „Референдум“ по БНТ заместник - председателят на Народното събрание и заместник - председател на ПГ на АБВ Кирил Цочев. По думите му АБВ ще подкрепи отпускането на финансова помощ на Националната електрическа компания. Той обаче предупреди, че в редица разпоредби, уреждащи функционирането на обединена Европа, има урегулиране на отпускането на държавна помощ, което в случая може да бъде използвано срещу евентуалното решение на българския парламент да разреши отделянето на средства от бюджета за изплащането на задълженията по „Белене“, след решението на Арбитражния съд.
Според Цочев нелепи са и твърденията, че страната ни може лесно да продаде оборудването на централата. „Големият въпрос е ние какво правим с това оборудване, купуваме го и го продаваме на трета държава или строим централата. Не бива реакторите да се превърнат в музеен експонат. Не можем да си го позволим. Ядреният реактор не е конфекция. Той не може да бъде продаден някъде просто така, при положение, че има сеизмоложки, хидроложки, геоложки проучвания и е за конкретен проект. Трябва също да е ясно, че без участието на производителя, ние не сме в състояние да преговаряме изобщо с която и да е страна за неговата продажба“ , посочи зам.-председателят на Народното събрание. Според него има и вариант, в който българският съд да разгледа в рамките на до две години варианта да одобри или не решението на международния арбитражен съд. Той обаче бе категоричен, че страната ни има нужда от нова ядрена мощност, която да й гарантира престижното й място след останалите 30 държави, развиващи този тип производство на електроенергия. Цочев припомни, че няма логични доводи ползата от нова ядрена централа да се отрича, без преди това страната ни да е одобрила цялостна стратегия за развитие на енергийния си сектор и в частност на ядрената си енергетика. В тази връзка той посочи, че ако България бе реализирала големите си енергийни проекти, щеше да е осигурена в отношение на нефт и газ и да получи инвестиции за милиарди и десетки хиляди работни места.
Кирил Цочев алармира и за други проблеми, свързани със закупуването на оборудването за „Белене“ при настоящите обстоятелства. По думите му дружеството, основано през 2008 година, което е щяло да изгражда централата, вече не съществува, а това поставя сериозния въпрос кой ще провери въпросното оборудване, дали и как е изградено то, и дали при тези обстоятелства то ще бъде одобрено от международните агенции, регулиращи сектора. „И още нещо, за което не се говори. Още месец юни, когато се знаеше, че ще бъдем осъдени от арбитража, имаше вариант при който БЕХ да вземе един облигационен заем на стойност 600 милиона евро, точно толкова, на колкото сме осъдени. Питам защо този вариант не беше проигран“, заяви Цочев. По думите му 7 правителства и 9 министри на енергетиката носят отговорност за сегашното незавидно състояние на държавата ни по отношение на АЕЦ „Белене“.
В заключение енергийният експерт Кирил Цочев призова за дебат с участието на експерти за бъдещето на ядрената ни енергетика и за вариантите на употреба на закупените реактори на „Белене“. Той припомни, че АБВ е внесла стратегия за енергийния сектор още преди година и половина, но тя не се разглежда нито от НС, нито от ресорното министерство.
Депутатите днес спешно гледат на второ четене отпускането на държавен заем за НЕК, за да плати над 620 млн. евро на руската "Атомстройекспорт" за произведено оборудване за спряната АЕЦ "Белене. Във вторник темата в телефонен разговор обсъдиха премиера Бойко Борисов и руския президент Владимир Путин.
Парламентарната бюджетна комисия одобри на второ четене заема, с който НЕК трябва да плати произведеното от "Атомсройекспорт" оборудване за АЕЦ "Белене". През юни арбитражният съд в Женева осъди България да плати 620 млн. евро на руската страна, а миналата седмица правителството предложи държавна помощ, с която да бъде погасен дълга. Енергийният министър съобщи, че заради арбитража, до момента е било невъзможно български експерти да инспектират двата реактора.
За да стане факт плащането към Русия е нужно одобрението на Брюксел.