"Газпром" обеща да позволи на клиентите си предоговаряне на цените, когато сметнат, че те не съответстват на средните цени в Западна Европа. Това каза в интервю за БНР говорителят на ЕК Рикарду Кардозу.
В началото на седмицата беше съобщено, че руската компания се е съгласила да промени поведението си на пазара в Източна Европа, за да избегне многомилиардна глоба от Евросъюза за злоупотреба с монополно положение.
От ЕК дадоха да се разбере, че са склонни на извънсъдебно споразумение с руския гигант, ако той промени условията по договорите си с България и още 7 държави-членки.
"Ангажиментите съдържат няколко различни аспекта, които ще помогнат за решаванетонапроблема с цените не само в България, но и в Централна и Източна Европа. Важно е първо да се спомене, че всички съществуващи в момента територални ограничения в договорите на „Газпром“, ще бъдат премахнати. Тези рестрикции пречат на клиентите на „Газпром“ да продават неговия газ извън територията на своите държави. С премахването им „синьото гориво“ ще се търгува свободно през територията на целия регион. Вторият елемент е свързан с потенциалните надценки на доставяния газ. ЕК се опасяваше, че в някои от пазарите, където „Газпром“ доминира, той налага прекомерно високи тарифи", подчерта Кардозу.
По думите му това ще позволи на клиентите - били те държавни фирми или други участници на пазара - да заявят, че условията не отговарят на пазарните реалности в Западна Европа, съгласно определени показатели като търговските цени в тези газови хъбове.
"Важно е да се знае, че предоговарянето на цените на Газпром досега съвсем не беше толкова лесно и ставаше много рядко. В договорите на някои държави тази възможност дори изобщо не съществуваше. Благодарените на новите предложения предоговарянето на цените ще може да се иска на всеки 2 години" , заяви говорителят.
Кардозу обясни и как Газпром е блокирала досега търговските инициативи на България да препродава газ: "Има много ясна клауза в договора, която забранява купуваният от доставчика газ да бъде изнасян от вашата територия и продаван на други клиенти. По-конкретен проблем за България е свързан с комбинирания газов оператор „Булгартрансгаз“ - той не притежава пълен контрол върху интерконекторите и газовите потоци през газовата инфраструктура на България заради начина, по който са структурирани дългосрочните договори с Газпром. Сега руската компания поема ангажимент да реши този проблем, така че българският газопреносен оператор да получи пълен контрол върху междусистемните газови връзки", подчерта той.
Газпром обяви, че се отказва от всякакви бъдещи претенции към България заради проваления проект за газопровода "Южен поток", тона е продиктувано от опасенията на ЕК, че руската компания може да упражни натиск, изполвайки доминиращата си позиция на пазара в България, за да получава неща, които не са пряко свързани с доставките на газ.
На този етап ЕК не възприема окончателно мнение по въпроса за бъдещето на "Южен поток". Ние просто изразяваме опасенията си от възможния натиск и възползване от господстващото пазарно положение и просто получаваме принципно обещание от Газпром, че няма да предявява претенции за финансови компенсации. За нас то е достатъчно, но ние не изразяваме мнение относно това дали има основания или не.
„Опасението“ се основава, на нещо, което сме видели и сме го изпратили до Газпром като списък с проблеми, които сме идентифицирали.
На въпрос какво би накароло фирма като Газпром да се съгласи друг да продава на България собствения й газ и да не търси финансови компенсации, Кардозу обясни:
Ако се предположи, че техните предложения бъдат приети, ще се назначи специален надзорник. От тези ангажименти няма лесно измъкване. "Газпром" се съгласява да се обвърже за 8 години с тези условия. Ако ги наруши, Еврокомисията разполага с много бърза процедура за му наложи глоба от 10% от оборота. Защото тогава няма нужда да доказва пред съда, че руската фирма е нарушила правилата за конкуренция. Достатъчно е да покажем, че обещанията са нарушени, заяви той.
Обещанията на "Газпром" изискват промяна на двустранни търговски договори с България. Те евентуално биха изисквали съгласието и на българското правителство. Кардозу обаче не отговори какво би станало, ако следващото бъгарско правителство откаже предложената сделка.
: