Един от хитовете във „Фейсбук“ днес: 1. Сделката на „Еврохолд“ щяла да бъде финансирана от руската външнотърговска банка ВТБ; 2. „Eврохолд“ нямал никакъв опит в управлението на енергийни активи.
Оставяме настрана кой и защо върти тази плоча. Важно е защо твърдение 1 е невярна и груба манипулация и защо твърдение 2. е повърхностна и лековата теза, която може да бъде отстоявана от човек, който не познава процесите в икономиката и фирменото управление.
Това коментира в профила си във „Фейсбук“ Чавдар Първанов.
1. След като 2 пъти публично, пред всички, най-големият публичен холдинг в страната е заявил, че сделката ще бъде финансирана с подкрепата на водещи западноевропейски банки, след като това беше цитирано от всички медии и след като дори авторът на слуха за руските банки - еди кой си от еди коя си чешка медия, се отказа от него, нужно ли е компанията да се потрети и почетвърти в изявлението си как ще бъде финансирана сделката, за да научи и последният неразбрал, че казаната дума е хвърлен камък? Дали най-големият публичен холдинг в България би си позволил лукса да обяви публично даден ангажимент относно финансирането на една толкова чувствителна сделка, след което да се отметне от думите си. За кандидатите за low-cost политическа слава и любители на дребния и средния тарикатлък обаче тези неща явно нямат никакво значение. Важното за тях вероятно е да яхнат вълната и по възможност да попаднат под светлината на прожекторите, може пък някой да ги забележи отново. Не се ли притесняват тези хора обаче, че олекват по този начин или вече са свикнали и все им е тая?
2. Част от най-успешните компании в света дължат дългогодишния си просперитет на стремежа си непрекъснато да се променят. Единственото постоянно нещо е промяната, а част от тези компании, които не го правят и стоят твърде дълго на една и съща честота - Kodak например, умират. Nokia е започнала с продажбата на гумени ботуши; Shell - по името, е внасяла и продавала декоративни миди; Berkshire Hathaway на Уорън Бъфет е била производител на текстилни изделия в началото, а самият Бъфет първо е инвестирал в застрахователни компании; Western Union е изграждала телеграфни линии за връзка между градовете в щатите; American Express първоначално е доставяла колети и пари; в Минесота, САЩ, и сега разказват как 3М са дошли в щата да търсят злато, а са намерили материали, с които сега произвеждат лепенките си и какво ли още не. Списъкът е дълъг. Ами трансформацията на Apple през годините? А инвестициите на Google и Amazon в медицина, здравни и финансови услуги и т. нат.? Дали някой е казвал по адрес на Berkshire Hathaway “няма НИКАКЪВ опит” при поредната им инвестиция в еди кой си сектор? Вероятно да, но скептицизма или жаждата за евтина политическа слава не са наш, български патент. Впоследствие обаче скептиците са били опровергавани, а през годините сериозните и отговорни експерти са се убедили, че единственото важно нещо по отношение на опита и експертизата при такива сделки е какъв екип ще сформира купувачът, който влиза в новия си бизнес и какъв мениджмънт ще предложи.
Не е нужно да изследваш корпоративния сектор глобално. Има примери и в българската практика. Нима A1, преди Мтел, да не беше в началото просто мобилен оператор? Сега е доставчик на широк набор от услуги, в това число и финансови. При ребрандирането си дори акцентираха върху това. Да не би светът да се е сринал, или интернетът да е изчезнал, или кабелната ТВ да е спряла? Какъв екип ще градиш, кои професионалисти ще привлечеш и кои ще са ръководители на новия ти бизнес, това е важното.
Е, толкова ли е трудно да се погледне на потенциалната сделка на ЧЕЗ и „Еврохолд“ през тази призма? Да не говорим, че от едната страна е най-големият публичен холдинг в България и за един холдинг е съвсем присъщо да инвестира в нови бизнеси, да продава стари и т. нат.
Абе, дори тези политически предприемачи, които злословят против потенциалната сделка не са застинали във времето - вчера са били в една полит формация, днес вероятно са станали по-мъдри и са в друга, утре ще се озоват в трета. Защо, ако те, които са управлявали или искат да разпределят десетки и стотици милиарди през бюджета, да могат да сменят партии и формации като носни кърпички и да продължават да претендират да бъдат избирани, а най-големият публичен холдинг в България да не може да прави големи стратегически стъпки и да инвестира в нови бизнеси? Има ли нещо по-добро за националната сигурност от това един от нейните елементи да се управлява от най-големият публичен холдинг в страната, базиран тук, чиято дейност е под стриктен надзор на един куп регулатори и корпоративната информация, за която се публикува ad hoc?
Бележка: Изказаното мнение не ангажира организациите и компаниите, с които авторът е в граждански, трудови и други правоотношения. То не представлява защита на частен интерес или предизборна агитация, тъй като авторът не симпатизира и не е привърженик на нито една политическа сила. Изказаното мнение е гражданска позиция относно актуална тема, с която авторът е свързан покрай професионалните си ангажименти. Не е препоръка за покупка или продажба на акции и други ценни книжа.