За 12 г. стокооборотът между България и Гърция се е увеличил два пъти. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на бизнес закуска с представители на Гръцкия бизнес съвет в България, видя репортер на ФАКТИ. Темата на събитието бе "Правителствена програма за по-нататъшно икономическо развитие на България и условия за влизане в Еврозоната". Освен Дончев, на нея присъстваха н.п. Григориос Василоконстандакис, посланик на Гърция в България, Стаматис Теодоропулос, председател на ГБСБ, Минко Герджиков, изпълнителен директор на ГБСБ и над 80 представители на бизнеса.
Томислав Дончев очерта като общ макроприоритет за двете държави промяната на репутацията на Балканите пред западните граждани на държавите от ЕС. Според него Балканите имат имиджа на буйно място, където работата няма да бъде свършена, както в Германия или Швеция например. Иначе той отчете засиленото пътуване на гражданите в двете посоки, но отбеляза и нуждата от допълнителна инфраструктурна свързаност, в която главно място заема довършването на транспортен коридор 4, а тунелът при Кресна от автомагистрала "Струма" ще е най-сложното пътно съоръжение, правено някога в България.
Дончев отбеляза първата копка на интерконектора с Гърция, който ще позволи доставки на газ от Азербайджан.
Той каза, че ще избяга от клишетата и призна, че в последните 10-12г. теоретично можем да сме много доволни от развитието на държавата, приближаваме се до по-богатите страни, но скоростта не е достатъчна. Има и много работа, за да се отговори на очакванията на чуждестранните инвеститори.
До 2029 г. за иновации ще бъдат похарчени 6,7 млрд. евро. Ще има звено в държавата, което ще се занимава само с това. В България ще бъдат разкрити и между 10 и 14 нови индустриални зони. Икономиката ще се дигитализира, като софтуерните решения за фирмите ще бъдат съфинансирани от държавата.
Томислав Дончев подчерта смутът, който настава сред бизнеса при смяна на властта. Затова и сегашната търси дългосрочни решения, които да не бъдат засягани от евентуални трусове. Една от скорошните цели е дългът на България, отнесен към БВП да е 20%. Като цяло по думите му се търси "динамична стабилност", която сравни с карането на сърф, а не такава като паметник, наподобяваща СССР, който изчезна за 1 ден.
Гръцкият бизнес изтъкна, че среща трудности в достъпа до обществени поръчки. По този въпрос отговорът на Дончев бе, че се подготвя практиката обществените поръчки да станат изцяло електронни, чак до момента, в който трябва да се сключва договор, като по този начин ще бъдат ударени опитите за злоупотреби.
Имаше питане и относно цената на тока у нас, която Томислав Дончев определи като най-атрактивната в Европа. Ще продължат и усилията да остане такава, мощности има, заяви Дончев. Цел ще е да бъдат убедени консуматорите, че много по-изгодни са дългите договори.
Относно приемането на България в Еврозоната, Дончев заяви, че към момента България консумира всички рискове от приемане на еврото, без да ползва позитиви. За да се финализира процесът са останали няколко почти технически неща, като бюджетните параметри на България са по-добри от някои държави-членки на Еврозоната. В следващите години то може да е факт и за нас.
Ако има дългосрочен риск с икономическата ситуация в България, това е демографията, отчете Дончев. От една страна Европа като цяло застарява. Има го и моментът с младите хора, напускащи България, но поне в момента е стигната ситуация, в която колкото напускат, толкова и се връщат. Няма обаче как да компенсираме тези един милион души, които вече напуснаха трайно пределите на страната.
Правителството полага усилия и в посока на това да намали броя на отпадналите деца от училище, за да намалеят неграмотните и необразованите млади хора.
Пред управляващите Дончев постави целта да се смени профила на обучение на хората, предвид нуждите на пазара. "Пълно е с непрактични професии - психолози, културолози, европеисти. Трябват ни инженери, но математика и физика се учат трудно", каза той. В куп професии е по-изгодно да работиш в България, отколкото в Германия - например програмистите, на база разполагаем доход. Заяви също, че българите като цяло са против вноса на работна ръка, а изключението е за българските общности зад граница. Като път пред трудовия пазар начерта все повече да се разчита и на хората на възраст над 55 години.