„Получавам пенсия и всеки месец по 200 евро помощи като социално слаба и 70 евро за наем. Мога да си плащам квартира, да изпращам на децата в България и да покривам нуждите си без притеснение“, споделя 60-годишната Иванка Драгомирова от град Русе, която от 17 години живее в гръцката столица. Независимо, че гръцките медии тръбят за фалит на социалната държава, чужденците продължават да се чувстват комфортно там, за разлика от гръцкия бизнес, който демонстративно недоволен напуска през последното десетилетие границите на държавата, пише „Труд“.
И ако чрез спогодбата Моллов-Кафандарис България се прости с Беломорието и последва политическа размяна на население от двете страни, когато хиляди българи бяха преселени от гръцка Македония в България, през последните години е налице друга икономическа размяна. Плебеи срещу патриции. Българската икономическа имиграция, търсеща пристан за оцеляване в южната съседка, срещу гръцкия бизнес, който се изнася, за да оцелява в България. Парадоксален, но реален факт! И ако еврокризата, настъпила през късната 2009 г. и в годините след нея, разкри наличието на голяма пропаст между северна и южна Европа, между България и Гърция лъсна разликата в стандартите и манталитета като представителки на Изтока и Запада.
Резултатът от това е хронична неспособност да се контролира двупосочно заетостта и финансовите потоци като източник на икономическо и политическо покровителство. Като причина за масовата имиграция на гръцкия бизнес през последните години се посочва политиката на икономии, чрез която лявото правителство на Ципрас буквално задуши с непосилни данъци гръцката бизнес среда, но за сметка на това спечели социалното доверие на средната класа и имиграцията. Неговото правителство намали безработицата с 8%, повиши минималната работна заплата и като финален спасителен ход, за да се задържи на власт намали данъците през май т.г., но по-голямата част от избирателите му останаха равнодушни към тези мерки, сочейки го като основен виновник за гръцката бизнес имиграция и изтичане на новите поколения в чужбина. В периода от 2012 г. до декември 2017 г. 5200 гръцки фирми са акостирали в Кипър, а около 15 хил. гръцки компании са се установили в България.
Реципрочно Ципрас създаде ползотворен социален климат от който се възползваха основно имигрантите в Гърция. Според статистика през 2017 година един от всеки десет, получил социален дивидент в Гърция е бил чужденец. Граждани на 172 различни националности: От Индия до Германия са получили социалните помощи в Гърция. Политиката на Ципрас наложи вето на индустриализацията и прогони големи местни и чужди инвеститори със стопиране на приватизацията и големи инвестиционни проекти, с което предизвика социално сцепление, основано на тясно преплетени социални мрежи.
Гърците, които винаги са били великолепни търговци и са контролирали голяма част от търговията дори в Османската империя, служейки като мост между Близкия Изток и Европа, не простиха тази политика на Ципрас, ведно с Преспанското споразумение и му отнеха властта. Именно тази комбинация от слаба държава, доминирана от чужденци, липса на силна предприемаческа индустрия, съчетана с висока степен на недоверие, трансформира обществото и реорганизира политическата върхушка.
И така този болезнен за гърците период приключи със зашеметяващото нахлуване на консерватора Кириакос Мицотакис, който обеща да върне децата и бизнеса, които си заминаха, отново в Родината. Новото правителство запретна ръкави и вече жъне позитиви от все още краткото си управление. Като начало новото гръцко правителство намали данъка върху недвижимата собственост с 10 процента за имотите на стойност до 200 хиляди евро, като обеща нови 20% през 2020 г. за всички имоти и още 10% през 2021 г.
Оптимизира системата за разсрочено плащане от 120 вноски на задължения към държавата с по-благоприятни условия за малките длъжници, а от трибуната на Солунския панаир премиерът Мицотакис обеща нова схема за прогресивното доходно облагане на физическите лица от следващата година с намален данък от 22 на 9 процента за доходите до 10 хиляди евро, както и запазване на необлагаемия минимум от 8700 евро. Пое ангажимент да намали най-високата данъчна ставка от 45% на 42% и допълнителен необлагаем доход от 1000 евро за всяко дете в семейството. Обеща постепенно намаляване и на данъка за юридически лица през 2020 г. от 28% на 24%, а през 2021 г. от 24% на 20%.
Данъкът върху дивидентите от 10% на 5%. Предвиди намаляване на ДДС поетапно от 2020 г. до 2023 г. от 24% на 22%, а за продуктите, които в момента се облагат с 13%, по-ниска ставка от 11%. Ангажира се да ограничи назначенията на държавните служители, които според Конституцията са несменяеми, на принципа „едно назначение на петима напуснали“, в сравнение с предишното, което предвиждаше изравняване на назначенията и напусканията.
На база тези данъчни облекчения се очаква „прераждане“ на гръцката държава и бизнес, което съответно ще увеличи имигрантския и бежански поток. Гърция не просто промени правителствена страница, а промени посоката си. Предстои ѝ труден път, но барикадите, които го блокираха, останаха в миналото. Предвид огромния регионален дисбаланс се очертава Гърция да изплува за сметка на по-бедните страни на Балканите, които ще останат като оголени хълмове след завръщане на гръцката бизнес имиграция у дома.