Около коледно-новогодишните празници традиционно се повишава активността на потребителския пазар на стоки и услуги. Хората отделят повече пари за подаръци, а често, при липса на средства, прибягват до потребителски кредити, за да си позволят желания продукт.
В тази обстановка редица търговци се възползват и използват различни търговски практики, за да повишат продажбите си. Често обаче се оказва, че практиките не са коректни спрямо потребителите, като попадат в категорията на т.нар. нелоялни търговски практики, които са забранени от Закона за защита на потребителите.
Практиката показва, че търговци масово използват подобни нелоялни практики при продажба на стоки извън търговски обекти. Пример за такъв подход е обаждането по телефона от страна на търговеца с покана за потребителя да посети „презентация” или да участва в томбола, а в допълнение към това да получи подарък/масаж/отстъпка или възможност да спечели голяма награда.
Събитието се рекламира като нещо ексклузивно, което се предлага специално на конкретното лице, и се провежда в наета зала в хотел/ресторант. Едва на самото събитие потребителят открива, че всъщност става въпрос предимно за предлагане на стоки за продажба. В други случаи от практиката фирми използват този подход за реклама на туристически услуги.
Къде започват проблемите и в какво се състоят нелоялните практики? Тук в термина „нелоялни практики” влагаме по-широк смисъл, свързан с цялостната стратегия на търговците, използващи тези способи.
Самото обаждане е свързано с придобити по неизвестен път лични данни. Очевидно търговците са успели да се сдобият с актуални телефонни номера, имена и адреси на физически лица, за да ги таргетират по населено място и (вероятно) други признаци, като пол, възраст и др.
След като потребителят пристига на събитието, скоро осъзнава, че не става дума точно за „презентация”, т.е. поканата е била заблуждаваща.
В зависимост от фирмата-организатор и предмета ѝ на дейност, самите договори в някои случаи съдържат неравноправни клаузи, чието използване представлява нелоялна търговска практика съгласно Закона за защита на потребителите. Пример за такава клауза е от договор на търговец, предлагащ туристически пътувания в чужбина, като нощувките са на принципа на тайм-шеринга.
Договорът съдъжа формално „добрата” за потребителя уговорка, че той може да се откаже от договора в 14-дневен срок „съгласно разпоредбите на ЗЗП”. Проблемът е, че ЗЗП изрично предвижда, че право на отказ от договор, сключен извън търговски обект, не се прилага спрямо договори за тайм-шеринг. Т.е. потребителят бива заблуден, че има право, което де юре няма, като по този начин е успокоен, че дори да е платил голяма сума пари, има право да размисли и да се откаже.
На „презентациите” се предлагат не само екскурзии, а и стоки с високи цени – прахосмукачки, тенджери от специални сплави, матраци и т.н. Тъй като потребителите, както споменахме, отначало са заблудени относно идеята на събитието, рядко разполагат с достатъчно пари в себе си. Ето защо на презентациите често присъстват кредитни посредници, готови и приканящи посетителите да се възползват от услугите им, за да не пропуснат страхотните оферти, които им се предлагат „ексклузивно”.
Така в много случаи потребителите се оказват и страна по потребителски кредит. Този вид заеми са уредени в Закона за потребителския кредит, даващ по-висока защита на потребителите, но въпреки това съдебната практика сочи, че масово договорите на фирмите, предлагащи т.нар. бързи кредити, са изпълнени с неравноправни клаузи, скрити такси и други елементи, увеличаващи неоснователно задължението на кредитополучателя.
Накрая, но не на последно място идва групата проблеми, свързана с отказа от договорите извън търговския обект(сключен в хотелската зала по време на „презентацията”) и съответно връщането на платената сума. Тук потребителите се сблъскват с нови неприятности – често се оказва, че са пропуснали 14-дневния срок за отказ или не са отправили надлежно изявлението си за отказ до търговеца.
В тези случаи търговците имат законното право да откажат връщане на парите. В други случаи обаче фирмата умишлено създава пречки – не получава върнатата с куриер стока, претендира задържане на част от сумата, твърди, че стоката е с нарушена опаковка или недобър търговски вид и т.н.
Как потребителите да се предпазят от подобни търговски трикове?
Бъдете подозрителни към обаждания от непознати/скрити номера, от които непознати лица ви предлагат изгодни оферти, презентации, безплатни масажи, томболи и т.н. Задайте въпрос откъде имат телефонния ви номер и защо са избрали именно вас.
Информирайте по-възрастните ви близки и познати за тези търговски практики – известно е, че по-възрастните хора често са по-лесно манипулируеми и податливи на влияние.
В случай, че попаднете на презентация, се уверете, че правите действително обоснован избор, а не такъв, плод на емоции. Добър начин за ориентация е да използвате интернет, за да видите цената на аналогични/сходни продукти, както и отзиви от други клиенти на фирмата.
Обръщайте внимание на всичко, което подписвате – договори, анекси, договори за кредит, както и на платежните документи, които търговецът е задължен да ви предостави.
Проучете разпоредбите на Закона за защита на потребителите относно правото на отказ от договор, сключен извън търговски обект, както и на Закона за потребителския кредит. Друг вариант е да потърсите своевременно адекватна правна консултация, за да сте сигурни, че сте упражнили действително правото си на отказ.
В случай, че търговецът откаже да възстанови парите, може да бъде задължен да го стори единствено по съдебен ред. Добре е при всички случаи да се сезира и Комисия за защита на потребителите с оглед извършване на проверка и санкциониране на търговеца при констатирани административни нарушения.