"Български пощи" няма реално да разпространява вестници и списания в страната, а ще прехвърли тази дейност на частна фирма, съобщава "Медиапул".
Компанията, която правителството натовари с разпространението на печатни издания, е обявила обществена поръчка за фирма, която да извършва цялата дейност - от планиране до връщане на непродадените издания. Стойността ѝ е 60 млн. лева, които се очаква да бъдат разпределени за 4 години.
Реално поръчката може да бъде дадена и на досегашните разпространители на печатни издания, тъй като имат капацитет да поемат дейността веднага.
Това е поредният епизод във фарса, започнал с идея на премиера Бойко Борисов от май 2018 г. държавата да поеме дистрибуцията на вестниците, за да се прекратят критиките към България за несвободни медии. Идеята зрееше до октомври 2019 г., когато Министерският съвет реши "Български пощи" да разпространява печатните издания.
Това бе отговорът на Борисов към констатациите на "Репортери без граници", че контролът на депутата от ДПС Делян Пеевски върху по-голямата част от българските медии, както и върху дистрибуцията на печата, е основната причина България да е в дъното на класацията по свобода на соловото в ЕС.
Решението на Борисов обаче практически помага на Пеевски да икономиса разходи, тъй като дистрибуция на вестници вече не е доходен бизнес. А като се има предвид, че повечето печатни медии са пряко или непряко притежавани от Пеевски, тяхното разпространение вече ще му излиза безплатно, тъй като ще бъде поето от всички данъкоплатци.
Официално бе обявено, че "Български пощи" ще се заеме със задачата на 1 март.
Тази спешност бе наложена вследствие на друг сюжет – войната на държавата срещу хазартния бос Васил Божков, която порази и "Националната лотария". Популярните доскоро талончета на лотарията бяха съществена част от оборотите на търговската верига Lafka, която затвори почти веднага след като държавата забрани частните лотарии и тази дейност стана държавен монопол.
Междувременно дистрибуторската компания, която зарежда павилионите и разпространява всички вестници, също прекрати работата си.
От досегашните обяснения на транспортния министър Росен Желязков, чието ведомство е принципал на пощите, стана ясно, че държавата ще дотира разпространението на вестници и списания. Това ще стане чрез намаляване на отстъпката, която издателите дават на разпространителите, а разликата ще се поеме от държавния бюджет. До момента няма точни изчисления колко ще струва това. Максималната сума можела да е 15 млн. евро на година, тъй като за по-голяма се изисква разрешение за държавна помощ от ЕК. Според Желязков обаче парите щели да са по-малко.
От поръчката, обявена от "Български пощи", излиза, че дружеството е готово да дава по 15 млн. лева на година за разпространение.
Дейностите, които пощите искат да прехвърлят на частна фирма, на практика обхващат изцяло работата по разпространение на вестници и списания. Изпълнителят ще трябва да сключва договори с пунктовете за крайна търговия, да планира заявките за всеки тираж, да взима изданията от печатниците и да ги разпределя в страната,да връща непродадените вестници и списания, както и да администрира плащанията.
Според изискванията в поръчката могат да участват фирми, които в последните 3 години са изпълнили поне една поръчка със същата или сходна дейност. Под "дейности сходни с тези на поръчката" се разбира: услуги по логистика и доставка на пощенски пратки и/или периодични издания", пише в обявлението.
Няма изискване за оборт на участниците, каквито обикновено се поставят за процедури и на по-малка стойност.
Според техническата документация по поръчката бъдещите разпространители трябва да имат една централна складова база в София и поне още 12 в страната. Посочени са и конкретните градове, в които да се намират - по-големите областни градове. Има изисквания за това какво да е оборудването на складовете, както и до тях да може да се стига поне по два пътя.
Кандидатите трябва да имат поне 140 коли, с които да разкарват вестниците из страната, както и минимум 400 служители, които да са заети с изпълнението на поръчката.
От пощите са изчислили, че вестниците и списанията ще трябва всеки ден да се карат поне по 24 национални маршрута и 150 регионални. Очаквало се да се правят по 3100 доставки на ден до минимум толкова крайни пункта. Дневно щели да се разпространяват поне 325 000 печатни издания, а на месец да се издават 30 000 фактури.