“Понятието организация на труда почти изчезна от съвременния икономически речник“, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на кръглата маса „Заплащането на труда в България – предизвикателства и перспективи“, организирана по повод на Световния ден за достоен труд – 7 октомври.
Според КНСБ Кодексът на труда дава твърде оскъдни насоки и изисквания за формирането на трудовите възнаграждения: законодателят регламентира само двете класически форми на заплащане на труда – според времетраенето (повременна) и според изработеното или сделна (възнаграждението е за единица изработка). Пламен Димитров наблегна върху факта, че законодателството регулира и някои допълнителни трудови възнаграждения, задължителни за прилагане, но отсъстват каквито и да било основополагащи постановки за начина на формиране на трудовите възнаграждения, които да подлежат на контрол и санкции при неспазване.
Пламен Димитров коментира и проекта за бюджет 2013. «Минималната работна заплата в нетния си размер едва покрива средствата, необходими за физическо оцеляване. При пенсиите крайно недостатъчният дори за компенсиране на инфлацията среден процент от 9,3 и диференцираното му прилагане съобразно годината на пенсиониране в никакъв случай не решава проблеми, а напротив – задълбочава ги. Промените приключват с новите размери на социалната пенсия – 110 лв., на минималната пенсия за осигурителен стаж – 150 лв. и тавана на осигурителния доход – 2200 лв. Без добри новини за майките, за децата, за хората с увреждания, за безработните, за всички, които "тежат" на системата за социално подпомагане», каза той, напомняйки, че оставането на минималната заплата около и под официалната линия на бедност е предпоставка за поддържането на постоянен контингент на работещи бедни.
Според него са твърде песимистични и очакванията за работещите в различните бюджетни дейности. Планираните средства за образование са 3,5% от БВП или 9,3% от общите разходи, въпреки че в образованието са съсредоточени приоритетите на правителството. Президентът на КНСБ подчерта искането на Конфедерацията за дългосрочна държавна политика, която да се опира на ясни и точни критерии за оценка значимостта на труда на учителя, лекаря, медицинската сестра, полицая, научния работник, културния деец, административния служител. За повечето от тези длъжности и професии съществуват общоприети международни стандарти и заплащането на труда трябва да се обвърже с тях, а не да се иска механично съкращаване на персонала като условие за повишаване на заплатите.
Анонсът на финансовия министър за въвеждането на регионално минимално възнаграждение за нас е не само неприемлив, а и неразбираем, изтъкна Димитров. Няма как да спазваме международни конвенции и норми, по които държавата е страна, ако тенденциозно и преднамерено прокламираме различия в заплащането на труда, базирани само на това къде живеем, а не на това колко и какъв труд влагаме в това, което произвеждаме, каза лидерът на КНСБ. Той съобщи, че няма такъв механизъм - законно установен или колективно договорен, за регионални минимални заплати в ЕС. Никъде в нормалния свят, към който ние се числим, няма регионални минимални заплати, затова няма как КНСБ да приеме подобен анонс.
Председателят на парламентарната комисия по труда и социалната политика Драгомир Стойнев пък отбеляза, че ние имаме възможно най-ниските заплащания не само в ЕС, а вече и в Африка. В Мароко минималната заплата е 240 евро, а в следващия член в ЕС Република Хърватия - 450 евро. Сред причините за ниското заплащане на труда у нас е прекалено голямата норма на печалба – 35-40 процента, докато в развитите държава тя е 18 процента. Там хората предпочитат да инвестират в своите работници, вместо да си купят луксозни яхти, вили и да ходят на скъпи почивки, каза Стойнев.