КНСБ: Минималната заплата едва стига за физическо оцеляване

“Понятието организация на труда почти изчезна от съвременния икономически речник“, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на кръглата маса „Заплащането на труда в България – предизвикателства и перспективи“,  организирана по повод на Световния ден за достоен труд – 7 октомври.

Според КНСБ Кодексът на труда дава твърде оскъдни насоки и изисквания за формирането на трудовите възнаграждения: законодателят регламентира само двете класически форми на заплащане на труда – според времетраенето (повременна) и според изработеното или сделна (възнаграждението е за единица изработка). Пламен Димитров наблегна върху факта, че законодателството регулира и някои допълнителни трудови възнаграждения, задължителни за прилагане, но отсъстват каквито и да било основополагащи постановки за начина на формиране на трудовите възнаграждения, които да подлежат на контрол и санкции при неспазване. 

Пламен Димитров коментира и проекта за бюджет 2013. «Минималната работна заплата в нетния си размер едва покрива средствата, необходими за физическо оцеляване. При пенсиите крайно недостатъчният дори за компенсиране на инфлацията среден процент от 9,3 и диференцираното му прилагане съобразно годината на пенсиониране в никакъв случай не решава проблеми, а напротив – задълбочава ги. Промените приключват с новите размери на социалната пенсия – 110 лв., на минималната пенсия за осигурителен стаж – 150 лв. и тавана на осигурителния доход – 2200 лв. Без добри новини за майките, за децата, за хората с увреждания, за безработните, за всички, които "тежат" на системата за социално подпомагане», каза той, напомняйки, че оставането на минималната заплата около и под официалната линия на бедност е предпоставка за поддържането на постоянен контингент на работещи бедни.

Според него са твърде песимистични и очакванията за работещите в различните бюджетни дейности. Планираните средства за образование са 3,5% от БВП или 9,3% от общите разходи, въпреки че в образованието са съсредоточени приоритетите на правителството. Президентът на КНСБ подчерта искането на Конфедерацията за дългосрочна държавна политика, която да се опира на ясни и точни критерии за оценка значимостта на труда на учителя, лекаря, медицинската сестра, полицая, научния работник, културния деец, административния служител. За повечето от тези длъжности и професии съществуват общоприети международни стандарти и заплащането на труда трябва да се обвърже с тях, а не да се иска механично съкращаване на персонала като условие за повишаване на заплатите.

Анонсът на финансовия министър за въвеждането на регионално минимално възнаграждение за нас е не само неприемлив, а и неразбираем, изтъкна Димитров. Няма как да спазваме международни конвенции и норми, по които държавата е страна, ако тенденциозно и преднамерено прокламираме различия в заплащането на труда, базирани само на това къде живеем, а не на това колко и какъв труд влагаме в това, което произвеждаме, каза лидерът на КНСБ. Той съобщи, че няма такъв механизъм - законно установен или колективно договорен, за регионални минимални заплати в ЕС. Никъде в нормалния свят, към който ние се числим, няма регионални минимални заплати, затова няма как КНСБ да приеме подобен анонс.

Председателят на парламентарната комисия по труда и социалната политика Драгомир Стойнев пък отбеляза, че ние имаме възможно най-ниските заплащания не само в ЕС, а вече и в Африка. В Мароко минималната заплата е 240 евро, а в следващия член в ЕС Република Хърватия - 450 евро. Сред причините за ниското заплащане на труда у нас е прекалено голямата норма на печалба – 35-40 процента, докато в развитите държава тя е 18 процента. Там хората предпочитат да инвестират в своите работници, вместо да си купят луксозни яхти, вили и да ходят на скъпи почивки, каза Стойнев.