"Във времена на безпрецедентни глобални кризи енергетиката става все по-ясно различима в ролята си за обезпечаване на националната сигурност на България. Достъпът до постоянна, произвеждана на територията на страната енергия, която отговаря на съвременните изисквания за чистота, не e само право. Той е и категорично наложителен за опазване на суверенитета на една държава. Ето защо ролята на ВЕИ само ще става все по-голяма и основополагаща за сигурността на България".
Това пишат в позиция до ФАКТИ от Асоциация Хидроенергия.
Ето останалата част от изложението им:
"Най-голям принос за енергията от възобновяеми енергийни източници в България има ВЕЦ. През 2021г. те генерират 61% от възобновяемия микс при най-нисък разход за обществото, което от своя страна представлява повече от 13 на сто от общия енергиен микс на страната. В сектора инсталираните мощности са 2 307 МВт, от които близо 500МВт са в частния сектор. През годините частните ВЕЦ, въпреки разликата в съотношението на инсталираните мощности спрямо държавните централи, генерират между 30 и 40 на сто от енергията, произведена от ВЕЦ, което е приблизително 1,5 млн. МВтч./г.
Схемата на Европейския съюз за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) е една от ключовите политики на Съюза за смекчаване на последиците от изменението на климата и цели да осигури ефективен механизъм за намаляване на емисиите. През 2021г. само членуващите в Асоциация „Хидроенергия“ дружества (50,9 на сто от дружествата в частния сектор) са произвели 796 139 МВтч., които се равняват на спестени на българските потребите близо 25 милиона лева (при средно-годишна цена на емисиите 52 евро/тон), в сравнение с електроцентралите, които отделят въглеродни емисии. Или 253 333 тона спестени въглеродни емисии.
Въпреки безспорния принос на ВЕЦ за електроенергийната сигурност, за стабилността и за изпълнението на амбициозните европейски цели за постигане на въглеродно неутрална икономика, на национално ниво не се отчита неговото ключово значение. Само преди няколко дни поради форсмажорните глобални събития министър-председателят Кирил Петков увеличи охраната на държавните ВЕЦ. Това е ясен индикатор, че се осъзнава ролята на ВЕЦ за националната енергийна сигурност. Независимо от това обаче липсата на стабилна законова и подзаконова нормативна рамка, както и липсата на подкрепа от страна на държавата и визия за безпрепятственото осъществяване на дейността на сектора, значително застрашават неговата жизнеспособност. Проблемите в сектора са с изключително спешен характер и се нуждаят от незабавно уреждане, а продължават да се неглижират от ресорни министерства по начин, който силно контрастира с подаваните публично от тях политически заявки. Не се вижда воля да се разбере , че проблемите не са само за частните централи, а от тях зависи и съществуването на държавните ВЕЦ и ВиК дружества. Това е пряко касаещо националната сигурност по много повече аспекти от само един.
Нуждите на първо място са за съгласуване на устойчив подход посредством законодателна промяна за уреждане на вещните права на съоръженията, изградени в речните корита. Паралелно с това е жизненоважно и обособяване на балансиран подход за поддържането и функционирането на работещите ВЕЦ В България като основен приоритет, в това число и във всички национални стратегически документи. Именно заради правните неуредици на държавата вече множество ВЕЦ са поставени в условия да затворят. А това означава само едно: че техните мощности могат да бъдат заменени от конвенционални източници като ТЕЦ и АЕЦ. Което значително отдалечава България от приетите принципи на Зелената сделка – отново.
Устойчивото развитие е голямото предизвикателство за България. Необходимите реформи са в трите основни направления, съдържащи се в идеята за устойчивост – екология, икономика и социална среда. Изискват се значителни ресурси, обществени усилия и фокус върху практическото прилагане на конструктивни политики и решения, за да се премине към един по-екологичен модел. Преди всичко обаче е необходимо да бъде подсигурена работата на най-евтиния и екологичен източник на енергия, при отчитане на интересите на страните и при намиране на справедлив подход за всички стопански субекти. В противен случай всички целенасочени усилия по пътя на т. нар. Зелен преход ще бъдат предварително обречени на неуспех, тъй като без участието на гръбнака на зелената енергия в националния микс, такъв на практика е напълно неосъществим".