Дали високата сега инфлация няма да стане постоянна? Икономистът Мориц Шуларик твърди, че поне в Европа има надежда за обрат. "Изправени сме пред уникални предизвикателства", казва той.
От 2021 г. насам инфлацията в Германия, цяла Европа, а също и в САЩ, се повишава. От какво точно беше породено това развитие?
Мориц Шуларик: В най-значителна степен това бе предизвикано от рязкото покачване на цените на енергията след началото на руската агресия срещу Украйна. Към това се добави и фактът, че по същото време излязохме от пандемията. Много страни отвориха почти едновременно икономиките си, което доведе до увеличено потребление. Това пък оказа голям натиск върху цените, особено защото на някои места веригите за доставки се оказаха прекъснати.
Едно от утвърдените средства е централните банки да повишат лихвените проценти. В момента това се случва доста активно в САЩ, а ЕЦБ е малко по-колеблива. Но обръщане на тенденцията засега още не се забелязва. На какво се дължи това?
Шуларик: Ситуацията в Европа е по-различна от тази в САЩ. Инфлацията в САЩ е също толкова висока, колкото и в Европа, но там не страдат от по-високи цени на газа или бензина. В Европа основният двигател на инфлацията е енергията, цените за която нараснаха с над 40%. Въпреки това смятам, че се очертава обръщане на тенденцията: от една страна - поради охлаждането на икономиката, а от друга - поради факта, че в Европа очевидно вече доста успешно се пести газ. В резултат на това намаляха и очакванията за нови повишения на цените на природния газ за следващата година. Това означава, че е възможно да се окажем в ситуация, при която идната година инфлацията в Европа да се понижи много по-бързо, отколкото тази в САЩ.
Какви ще са последиците от сегашното повишаване на лихвените проценти?
Шуларик: По принцип бих оценил развитието на лихвените проценти и лихвената политика на ЕЦБ като много положителни и правилни. Тя реагира на нарастващите нива на инфлация. Това е логично за всички. Банката иска леко да намали търсенето, така че общите инфлационни очаквания да останат стабилни, а гражданите да разберат, че става дума за еднократно явление. Разбира се, фактът, че ЕЦБ сега предприема толкова силни контрамерки, има своите последици. Например, ако искате да си купите къща или апартамент, ще видите, че лихвените проценти рязко са се повишили.
Това се отразява и на държавния дълг. Не веднага, тъй като не е необходимо държавният дълг да се рефинансира изцяло всяка година, но през следващите няколко години ще стане ясно, че времето, когато държавата трябваше да харчи все по-малко за лихвите по дълга си, вече е отминало. Сега ще трябва бавно и постепенно да се приспособяваме към факта, че лихвените проценти по държавните облигации отново ще се повишат и по този начин разходите за лихви в германския бюджет и в бюджетите на различните държави също ще нараснат.
Какви предизвикателства ни очакват още?
Мисля, че сме изправени пред уникални предизвикателства. Дори ако погледнете само икономическата история, става ясно следното: държавите сега са конфронтирани с предизвикателства, които са толкова сериозни, че са сравними с война. И тя се води на прага на Европа, на прага на ЕС, поради което има и съответните последици за енергийните пазари.
Тук не става дума за някаква си война изобщо – тя се води от Русия, която нападна Украйна, а същата тази Русия доскоро беше нашият най-важен доставчик на енергия. Това е исторически уникална ситуация. И е напълно възможно отново да се наложи да поемаме повече нови дългове, отколкото ни се иска. Това може да се окаже необходимо, за да преминем през тази тежка зима, да се справим с това тежко предизвикателство. В крайна сметка трябва да признаем, че се намираме в извънредна историческа ситуация.
*Мориц Шуларик (роден през 1975 г.) е професор по икономика. Изследва и преподава в Института по макроикономика и иконометрия към университета в Бон, както и в Sciences Po, Париж. Провежда редица изследвания на причините за финансовите кризи и трансформацията на финансовата система.