Днешните свръхемоционални политически послания на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов водят до дестабилизация на държавата. Тяхната интензивност вече градира до неконтролируемо и некомпетентно говорене по чувствителни теми, каквито са финансовата сигурност и стабилността на държавата. Това политическо пресиране на обществото води до излишен смут.
Категорично настоявам да спрат опитите за дестабилизация – вече има дата за предсрочни избори, политическите консултации са в ход, а лидерите на парламентарно представените партии търсят най-добрата формула за бъдещето на страната и целят да се преодолее политическата нестабилност, която наблюдаваме след евроизборите.
Не приемам обвиненията на Бойко Борисов, че с вчерашното си гостуване в предаването „Панорама” на БНТ „като съм говорил за успокоение, съм всявал паника”. Изявлението ми вчера е израз на убедена експертна и държавническа позиция, базирана на данни и анализи, а не на политически словоблудства. Вчера бяхме свидетели на единно държавническо говорене в ситуация на изкуствено, криминално и подсъдно създаден смут, както и опит за срив на банковата система. От подобно държавническо поведение отговорните политически сили не трябва да се отклоняват.
Политическите преговори са в парламента, а не в сутрешните блокове на националните телевизии.
Оценката за работата на правителството и дългосрочната фискална стабилност на България е дадена от международната инвестиционна общност и намери израз в рекордно ниската лихва от 2.95 % за десетгодишни облигации. България успя да осъществи сделката за 1 493 млн. евро и да осигури най-ниския досега купон за свои Еврооблигации. Citigroup, HSBC и J.P. Morgan действаха като водещи мениджъри на сделката.
България привлече изключително разнообразна инвеститорска база за тази емисия, много добре диверсифицирана както по географски признак, така и по видове инвеститори. Окончателното разпределение по региони е, както следва: Обединеното кралство 37%, Германия и Австрия 18%, България 15%, ЦИЕ 5%, САЩ офшор 4%, Бенелюкс 4%, Франция 4%, Азия 3%, Швейцария 2%, останалата част на Европа и други 8%. По видове инвеститори съставът е: инвестиционни фондове 61%, банки и частни банки 17%, застрахователни и пенсионни фондове 15% и централни банки и държавни инвестиционни фондове 7%.