Може ли държавата да си позволи заложените за догодина социални плащания? Темата коментира бившият вицепремиер Ивайло Калфин в предаването „Пресечна точка”.
„Очевидно може, след като са преценили, че за съответните разходи има и необходимите приходи. Минималната работна заплата всъщност се отразява положително на бюджета. Той не харчи пари за нея, защото в голямата си част тя се плаща от частния сектор. Това означава повече приходи за бюджета, не повече разходи”, коментира Калфин.
По думите му социалното напрежение може да излезе от много места. „Основно то е свързано с увеличаването на цената на живота през последните години, както и с нестабилността около нас – геополитическа, но и политическа вътре в страната. Това трудно се балансира със социални мерки”, коментира Калфин.
„Ако има нещо хубаво в това правителство и в тази коалиция, то е, че има известна стабилност. Ние преживяхме две години на непрекъснати избори, в които парламентите и правителствата основно се готвеха за следващите избори. Тогава се приеха доста неразумни от финансова гледна точка решения. Сега поне правителството има по-дълъг хоризонт. И този популизъм, който виждахме при служебните правителства и краткотрайните парламенти, вече го няма”, каза Калфин.
„Проблем е, че в този бюджет не се виждат някакви големи реформи. Това е бюджет на статуквото – дава стабилност. Но същото време не виждаме нещо, което значително да се промени в държавата”, каза Калфин.
Той не вижда риск да влезем в процедура за свръхдефицит. „Правителството много добре знае какви биха били последствията. Те ще бъдат тежки, ако се влезе в такава процедура. Самото правителство няма интерес това да стане, защото то носи отговорност за изпълнението на бюджета и за последиците от това. Разбира се, ако приходите се окажат по-малки от предвидените, винаги има възможност да се ограничат разходите. Това, което не се вижда в бюджета, но е наследство от предишни години, е липсата на буфер при възникване на голяма криза – както беше при COVID или войната в Украйна, която увеличи цените на енергийните ресурси. В бюджета не се виждат такива буфери”, каза Калфин.
Не вижда риск в ситуацията с горивата, защото България е отворен пазар. „Проблемът с „Лукойл“ не е само свързан с пазара на горива, а и с това, че до преди няколко години беше един от основните източници на приходи за бюджета. През последните две години обаче износът намаля значително и вноските от горивата на „Лукойл“ спаднаха – което е загуба за бюджета. Така че според мен това, което се случва, има по-скоро бюджетно отражение – по-малко приходи – отколкото риск да останем без горива или те да поскъпнат много”, каза бившият вицепремиер.
Ръстът с 2% на осигуровките няма да се отрази толкова тежко на работодателите, смята още Калфин. „Проблемът е друг – това увеличение се прави само защото не стигат парите в НОИ. Тези 2% няма да запълнят дефицита в НОИ”, каза Ивайло Калфин. Според него и там трябват реформи.
Той не се притеснява и от стагфлация. „Не мисля, че това е вероятно за България. Нашият проблем е ниският ръст. В Източна Европа растежът е по-висок, но България изостава – по производителност и по икономически ръст”, каза Ивайло Калфин.