Днес отбелязваме един от двата най-големи християнски празника. Според народната традиция Великден символизира възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.
Великден е сред така наречените подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние.
В християнската религия на Великден се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносци, посетили гроба. След това Исус се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и на смъртта му на кръста. През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят за достойното посрещане на християнския празник.
Според народната традиция в украсата за празника се включват червени и бели яйца. Приготвят се по няколко обредни хляба - един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини.
На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.
Традицията повелява още на Великден да се състои и първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело. Израз е на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.
Имен ден на Великден празнуват Велико, Величко, Велика, Величка, Въскресия, Велко, Велка.