Без „облигациите на Милен Велчев” ГЕРБ нямаше да може да плаща пенсиите, твърдят в Позиция на Съвета по икономика и финанси на НДСВ.
Митичното чувство за хумор на министър-председателя отново влезе в действие, когато ножът опря до тънкия хляб и бързо се заби в дъската за рязане. Видите ли, пенсиите щели да бъдат отново замразени, защото „имало да се плащат едни пари за облигациите на Милен Велчев”. Отговорът на такива хитринки е, че трябва повече да се чете. Ако може – архива на Файненшъл Таймс, Уол Стрийт Джърнъл или Юромъни, където става ясно защо Велчев е посочен за министър на финансите на 2002-ра година. Ако не може – то поне пространно писаното от НДСВ по въпроса преди година. Т.е. тогава, когато ножът отново се беше забил със страшна сила в дъската и дъвката с дълга беше за последен път в употреба.
Който си даде труда да почете, ще разбере следното:
1. Еврооблигациите са издадени, за да се изчисти огромния дълг от времето на Тодор Живков, от чието управление премиерът толкова често изпада във възторг.
2. Без такова активно управление на дълга кредитният ни рейтинг нямаше да бъде вдигнат 14 пъти за 4 години, тоест българските граждани и фирми щяха да ползват по-скъпо и по-малко финансиране.
3. Ръстът на БВП щеше да бъде по-нисък.
4. Щеше да има по-малко приходи в бюджета.
5. Като резултат щяхме да имаме по-нисък фискален резерв. По груби изчисления към 2005 г. фискалният резерв би бил с поне 1,5 млрд. лева по-нисък.
6. През 2008-2011 г. бихме имали допълнителни плащания от около 3 млрд. долара по главницата на част от брейдитата.
7. Като капак на всичко допълнителните плащания по брейдитата, свързани с ръста на БВП, биха се задействали най-късно през 2006 г. и биха отключили допълнителни лихвени плащания до 2024 г. общо за около 700 млн. долара.
Да поразсъждаваме върху горното – в окото на сегашната финансовата криза, с изтънели резерви и при затруднен достъп до външно финансиране (с изключение на МВФ) хазната трябваше да осигури 4,5 млрд. лева (3 млрд. щатски долара), при хипотетичен фискален резерв от максимум 4 млрд. лева (днешните 5 млрд. лева без 1 млрд. обезпечение, което нямаше да бъде освободено през 2002 г.). Т.е. фискалният резерв просто нямаше да стигне, защото се налага и да запълни дупките, зейнали в бюджета от контрабандните канали през последните 2 години.
А ако все пак отнякъде успееше да получи кредити, с които да плати борчовете, премиерът ни с право можеше оттам нататък да очаква деня, когато неговият приемник ще заклейми "облигациите на Борисов".
За да направим нещата още по-реалистични, финансовите акули биха помирисали кръвта още през 2008-2009 г. и страната ни можеше да стане лесна плячка на кризата. Т.е. добре дошъл, МВФ, но при латвийски и румънски условия – 25% намаление на заплати и пенсии, строги бюджетни икономии. Довиждане, валутен борд и ниска инфлация.
Нали си представяте какво щеше да стане тогава с популярността на правителството на ГЕРБ? Тъй че, вместо да опитват да пренаписват историята, някои политици трябва да са благодарни на НДСВ, че чрез благоразумна и далновидна политика по управление на дълга предотвратиха гръцки сценарий миналата година и позволиха на ГЕРБ да спечели последните избори. Или поне трябва повече да четат.
Ама – на! Както е казал Дядо Славейков – Пенчо бре, чети! Пенчо не чете.