Отидете към основна версия

931 0

БДЖ се нуждае от реформи чрез диалог с визия за бъдещето

  • бдж-
  • синдикати-
  • стачка

Само инвестиции и преструктуриране ще спасят отрасъла

Снимка: БГНЕС

БДЖ има нужда от реформи, за да оцелее. Около това мнение се обединиха синдикалисти и експерти, които участваха в ProДискусия на тема „Каква реформа е нужна на БДЖ и ще оцелее ли компанията?“, макар всеки от тях да предлага различна рецепта за изход от кризисната ситуация.

Реформата, необходима за БДЖ, е през инвестиции и увеличаване приходите, смята Петър Бунев, председател на синдикатите на българските железници към КНСБ. Той обаче е категорично против необоснованите съкращения и свиването на ролята на железниците. Според него тази мяра е единствено в полза на автомобилния превоз.

Мнението му се подкрепя от колегата му Розен Зарков, председател на федерацията на транспортните работници към КТ „Подкрепа”. „Не ни харесва това че реформата, на практика е насочена единствено към редуциране на хора и влакове и се извършва без социален диалог и визия за бъдещето“, заяви той. Според него реформата трябва да се извършва от специалисти - железничари, а не от хора които нищо не разбират от железници.

„Преди да се води разговор „по принцип“ и за историята на БДЖ, някой трябва да изиска одиторския доклад за БДЖ и върху негова основа социалните партньори да обсъдят антикризисна/спасителна програма, включваща преструктуриране и пр.“, подчерта, от своя страна, Кръстьо Петков, проф. в УНСС и бивш председател на КНСБ. Според него трябва внимателно да се анализира опитът на Германия, Австрия и др. европейски страни, които са реформирали своите железници, но след 10 годишна системна работа.

Цялата идея на реформата е да се избегне процедурата по несъстоятелност – защото е най-лесно да се влезе в такава процедура, но не е ясно дали ще може да се излезе оттам по някакъв що-годе смислен начин, коментира на свой ред Георги Ангелов,  старши икономист в Институт „Отворено общество“, провокирайки дебат относно твърденията за несъстоятелност на БДЖ.

Според синдикалистите компанията не е във фалит. „Одиторският доклад не съдържа данни за фалит на БДЖ», заяви Бунев. „И при нас информацията е същата“, подкрепи го Зарков.

Според Ангелов  обаче във финансовите отчети на БДЖ се вижда ясно, че компанията е свръх задлъжняла и има много просрочени кредити. „Миналата година се активира държавната гаранция по някои кредити, които БДЖ не плаща. Това е технически фалит“, категоричен е той. 

„Има си процедура за обявяване в несъстоятелност. Защо не е спазена, ако БДЖ действително е натрупала огромни дългове и е неплатежоспособна“, попита проф. Петков. Според него финансовият министър Симеон Дянков е започнал еднолична атака срещу БДЖ, търсейки начин чрез съкращения и продажби да възстанови част от загубите. „Но това, в свойствения си стил, го прави силово и из засада“, възмути се той. 

„БДЖ години наред има големи загуби и субсидиите се ползват за покриване на тези оперативни загуби. Нищо не се инвестира, компанията се декапитализира, спада комфортът на пътуващите, същевременно спадат и скоростите - и се губят клиенти. Оттам финансовият резултат се влошава още повече“, контрира икономистът.

Инвестиции са предвидени в Меморандума със Световната банка при определени условия за структурна реформа и постепенни съкращения, припомни проф. Кръстьо Петков. Според Георги Ангелов обаче никой няма да даде заем на фалирала компания.
„Ако се ползва държавен заем или държавно гарантиран заем, това е държавна помощ и трябва да бъде позволена от Европейската комисия. А тя ще го позволи само след реформи“, посочи той, допълвайки, че инвестиции в линиите идват от еврофондовете, както и от продажба/концесия на ненужни активи.

За липсата на достатъчно приходи синдикалистите обвиняват ръководството на БДЖ. Те обаче се разминават в мнението си дали е нужно създаването на независим контролен орган, който да наблюдава ситуацията в железниците. „Да, разумно е, защото така ще се намали възможността за злоупотреби“, смята Петър Бунев.  „Нито е необходимо, нито е законно към настоящия момент, тъй като не съществува нормативен акт, който да урежда положението на външен контрол. Ръководството на предприятията трябва да осъществяват този контрол, за което получават доста добри възнаграждения“, смята Зарков.

 

Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.

Свързани новини