Конституционният съд отхвърли искането на 71 народни представители от 41-то Народно събрание за обявяване за незаконен на избора на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова за президент и вицепрезидент на Република България. Решението влиза в сила от постановяването му. То е публикувано на интернет сайта на съда.
Решението е единодушно, като особените мнения,са само по допустимостта на делото, а не по самото решение. Съдиите Владислав Славов, Благовест Пунев, Цанка Цанкова и Румен Ненков са подписали решението с особено мнение по допустимостта на искането.
Съдът не смята, че допуснатите нарушения при изготвянето на избирателните списъци не са „от такова естество, което да е ограничило активното избирателно право на гражданите“. В искането за касиране се твърди, че активното избирателно право на гражданите е било ограничено поради незаконосъобразното формиране на избирателни секции, които включват повече от 1000 избиратели (нарушение по чл. 72, ал. 1 от ИК).
„Същевременно вносителите на искането приемат констатациите на експертизата по к.д. № 10/2009 г. (Решение на КС № 2/2010 г.), че в рамките на законоустановената продължителност на изборния ден могат да гласуват до 936 избиратели. Съдът съобразява, че тази норма (936) е била възприета при оспорването на законността на парламентарни избори, а при комбинирани избори нейното проявление може да е различно. В тази връзка Съдът установява, че законодателят, като е създал специална уредба относно действието на кодекса при едновременното провеждане на избори в различни комбинации, не е включил в нея правила относно големината на избирателните секции, което несъмнено е пропуск", става известно от мотивите на съда.
От представените доказателства пред съда, е видно, че действително отделни секции са обхващали повече от 1000 избиратели, но в нито една секция в страната, нито на 23 октомври, нито на балотажа. е установено да са гласували повече от 936 избиратели. „Само в някои секции извън страната (най-много в Република Турция) се е стигнало до гласуване на повече от 1000 избиратели. Този факт не следва да се третира като нарушение на закона, защото за разкриване на секция извън страната е било достатъчно предварително заявено желание за гласуване от най-малко 100 избиратели, което означава всички останали, явили се да гласуват в изборния ден, да бъдат допълнително вписани в такава секция“, пишат още конституционните съдии.
Според тях „изборната администрация, както централната, така и по места, е била неподготвена и поради това изключително затруднена за едновременното провеждане на президентски и местни избори“.
Искането за касирането на изборите за президент беше внесено от 71 депутати от БСП, ДПС и „Атака“ заради множеството нарушения на вота. Някои от тях са забранителните списъци за гласуване, прозрачните бюлетини, участието на вътрешния министър в изборния процес, нарушената тайна на гласуването.
На 17 ноември Конституционният съд образува дело по внесеното искане. За докладчици по делото бяха определени съдиите Емилия Друмева, Благовест Пунев и Румен Ненков.
След като допусна разглеждане на делото по същество, КС изиска ЦИК да представи в 3-дневен срок образеца от бюлетината за гласуване за президентските избори, както и по една бюлетина, с която е гласувано във всеки един от изборните райони.
Сред изисканите данни бяха и сигналите за гласуване с бюлетини, които не отговарят на критерия "непрозрачност", като в тази връзка да представи доказателства за резултатите от извършените проверки и взетите мерки, както и протоколите за установяване резултатите от гласуването за президент и вицепрезидент на секционните комисии в съответните секции.