Проблемът със замърсяването на въздуха е изключително сериозен и за решаването му трябва да бъдат положени усилия на всички нива. Обявих това за приоритет още с встъпването си в длъжност, защото качеството на атмосферния въздух е пряко свързано със здравето на хората, но той е и много труден за решаване. Това каза министърът на околната среда и водите Нено Димов пред депутатите от парламентарните комисии по околна среда и по здравеопазване, които обсъдиха на съвместно заседание чистотата на въздуха и мерките за подобряването му.
Превишенията на фини прахови частици (ФПЧ10) е основен проблем за качеството на въздуха в селищата. Според анализа на данните продължава тенденцията за намаляване на броя на превишенията и на стойностите на средногодишната концентрация. „Наблюденията са от измервания за последните 6 години при различни метеорологични условия. Нормите в българското и европейското законодателство още не са достигнати, но подобрението е устойчива тенденция“, подчерта министър Димов.
Данните от измерванията за качеството на въздуха през 2016 г. показват, че вече има общини с постигнати изисквания за качеството на въздуха – като Девня, Добрич, Пирдоп и Сливен. „Това е положителна тенденция, при условие че доскоро България не докладваше пред ЕК нито една община в съответствие с изискванията. Проблемът трябва да е ясно адресиран от местната власт, която да вземе мерки за намаляване на замърсяването“, категоричен бе министърът.
Качеството на въздуха ще бъде приоритетна тема и за българското председателство на ЕС. „Не само България, но още 15 държави са изправени пред наказателна процедура за качеството на въздуха“, каза Нено Димов. С решение на Съда на ЕС от 5 април т. г. България бе осъдена за неспазване на нормите за съдържание на ФПЧ10 в атмосферния въздух за периода 2007-2014 г. и за липса на планове за подобряване на въздуха. Сега общините и МОСВ работят за решаване на проблема.
Мерките за подобряване качеството на въздуха са в две посоки. По ОПОС 2014-2020 се предоставя ресурс от 115 млн. лв. на проблемните общини. В момента всички имат приети програми за това или са в процес на актуализация на общинските планове. Сключени са договори с общините Асеновград, Благоевград, Варна, Враца, Гълъбово, Димитровград, Монтана, Несебър, Перник, Пловдив, Шумен.
„От общинските власти зависи колко ефективно ще използват средствата. Те трябва точно да определят причините за замърсяването, начините за решаване на проблема, но и възможните източници на финансиране и сроковете за решаване на проблема с качеството на въздуха“, подчерта министърът. Общините регистрират два основни източника на замърсяване – битовото отопление с твърди горива и стария автомобилен парк.
Разработва се Национална програма за качеството на атмосферния въздух с Международната банка за възстановяване и развитие. Тя се финансира по проект в рамките на ОПОС и трябва да е готова до март 2018 г., след което ще бъде приета от Министерския съвет. Документът ще набележи политики и мерки, които общинските власти не са в състояние да планират и приложат самостоятелно. Междуведомствена работна група трябва да анализира възможните мерки при горивата за битово отопление, като се стимулира ползването на въглища с по-висока калоричност и по-ниско съдържание на сяра и пепел. Друга работна група ще определи начините за подобряване качеството на въздуха при автомобилния транспорт и характеристиките, на които трябва да отговарят автомобилите.
Министър Нено Димов коментира пред парламентарните комисии протестите в село Труд и Нова Загора срещу миризмите от дейността на биоцентралите там. „Ние нямаме законодателно основание за решение на проблема. След разговори с Министерството на здравеопазването започваме работа по нов регламент за отстояние на обектите от населените места, защото старата наредба е отменена. Инсталациите за биомаса са съвременни технологии за решаването на екологични проблеми, но работата им не може да е за сметка на здравето и комфорта на хората в района“, категоричен беше министърът на околната среда и водите.