Уважаеми д-р Желев, почитаеми представители на държавните институции в България, Ваши високопреосвещенства, Ваши превъзходителства, драги сънародници.
В аналите на следосвобожденската българска история няма запазени ярки спомени за внушителни тържества при встъпването на нов държавен глава и в годините на прехода тази традиция се формираше нелеко. Това заяви в словото си президентът Георги Първанов по време на церемонията по встъпване в длъжност на новия президент Росен Плевнелиев.
Все пак днес имаме основание да кажем, че този ден в политическия календар на българите е знаков, значим и тържествен. Тази формираща се нова традиция има своя смисъл и дълбоко осъзнаване в усилията ни да разберем и осмислим ролята на президентската институция в системата на българските власти. Да, президентската институция е млада, на фона на вековното развитие на българската държавност, млада, но стабилна и солидна - със своите ясни правила и действена структура, със своите утвърждаващи се традиции, които и аз и моите предшественици сме следвали безотказно.
Вярвам, че България е имала и трябва да има силен активен, действен и работещ президент, заяви Първанов.
"И прави чест на моите предшественици президентът д-р Желев и президентът Петър Стоянов, че отстояваха една такава позиция, че не допуснаха обезличаването на институцията и аз със своите усилия надявам се да имам скромен успех в стремежа да не се допусне ограничаване на президентските правомощия, и да се утвърждава нейният авторитет като ангажирана институция. Пожелавам на президента Плевнелиев и неговия екип да продължат усилията, за да не се допусне превръщането на институцията в декоративна.
Днес, както и в предишните години, българският президент се кълне преди всичко в това да е държавен глава на всички българските граждани, няма нищо по-естествено от това", отбеляза Георги Първанов.
Президентската институция се постара да даде приноса за преодоляването на българския разкол в българското общество. Националното единство означава осъзнаване на ролята на президента като фактор на толерантност към стремежа за поддържане на етническия мир, за консолидацията на религиозните общности.
Националното единство означава, че държавният глава е ключов фактор в стремежа за издигането, утвърждаването и развитието на нова политическа култура, в противовес на омразата, на агресията, подчерта Първанов. Той отбеляза, че когато говорим за национално единство, това не означава политическо единомислие. "Пожелавам на всеки следващ президент да отстоява своята позиция в интерес на широките обществени очаквания за повече справедливост. Защото едно общество, което не е справедливо, трудно може да бъде единно. Националното единство предполага преди всичко баланс на властите, не партиен монопол, а баланс, взаимодействие между институциите. Търсене на съгласие между управляващи и опозиция.
Преди 10 г. бях избран в името на промяната, така, както всеки следващ президент и тогава и сега, съм убеден, че е важно да има сигурност в промяната. А това предполага на първо място приемственост в реализацията на стратегическите цели и националните приоритети. И аз така разбирам посланието на президента Плевнелиев за надграждането. Няма нищо по-важно, когато става дума за основните конституционни ангажименти на държавния глава", категоричен е Първанов.
"Дадохме всичко от себе си, за да се реализират стратегическите ни цели за членството в ЕС и НАТО. Ние постигнахме най-добрите отношения със САЩ, ние възстановихме отношенията с Русия на равноправна и взаимноизгодна основа. В своя 21 век България и българската дипломация е еднакво добре приета в много европейски, арабски, латиноамерикански столици. Ние постигнахме най-добрите отношения със своите съседи от Освобождението насам, но България стана лидер в отстояването на политики. Особено е важно и особено е актуална идеята за икономизацията на българската външна политика, тя е необходима за усилията ни за изход от кризата", каза Първанов.
Той заяви, че е горд за това, че е бил върховен главнокомандващ. "За тези 10 години се постарах да подпомогна вашите усилия за реформа, която да доведе до силна Българска армия. Армия, която не само да отговаря на изискванията на нашите съюзници, но армия, която да гарантира военната сигурност на страната, защото не може да има силна държава без силна армия.
Успоредно с модернизацията на Българската армия, трябва да се обърнем с лице към проблемите на военнослужещите, защото човешкият фактор е ключов за бъдещето на въоръжените ни сили", подчерта Георги Първанов.
Той говори и по една дискусионна тема за социалната ангажираност на президента. "Не мога да си представя социалният критерий да не е водещ, когато се оценяват важни и ключови закони за развитието на страната ни. Искрено се надявам, че бъдещите президенти ще бъдат необходимият фактор за социалния диалог, ще бъдат така необходимият социален партньор и посредник, когато има напрежение.
Аз имах шанса да бъда държавен глава в един успешен, градивен за България период. Зная, че мнозина от вас таят своето разочарование, но искрено вярвам, че всеки един от вас и историята най-вече ще оцени българският успех от първото десетилетие на 21 век", подчерта Първанов.
"В личен план бих бил доволен, ако са прави изследователите, твърдейки, че си тръгвам с доверие не по-малко от това, с което съм прекрачил прага на "Дондуков 2". Постигнатото е повече, отколкото е заложено в преките конституционни правомощия. Много по-малко отколкото бяха собствените ми амбиции и много по-малко отколкото хората очакваха от президентската институция.
Откровено бих казал, че не бих ревнувал, че ще бъда първият, който ще адмирира ако президентът Плевнелиев постигне повече, ако достигне по-далече и по-напред към по-доброто бъдеще на България. На добър час, господин президент. За мен беше чест, да живее България!", каза още Георги Първанов.