Журналистката Ани Цолова, която бе водещ в сутрешния блок на „Здравей, България” по Нова тв и един ден просто безследно изчезна от екрана, даде първото си интервю за сп. „Жената днес”.
В него тя говори за разочарованието, за плановете си и за ситуацията, за неудобните въпроси и за журналистиката и че действително е напуснала Нова тв през февруари.
„Миналото лято, в един особен момент, телевизията ми предложи да започна подготовка за ново предаване извън новините и актуалната журналистика. Защо предаването не е в ефир? Не мога да отговоря на този въпрос. Мога само да кажа, че последните телевизионни проучвания показваха високо зрителско одобрение и доверие към мен и работата ми. През февруари, по мое желание, прекратих трудовия си договор с Нова”, започва интервюто на Ани Цолова.
Тя уточнява, че е имала телевизионен проект, различен от публицистиката и, че е обмисляла от доста време да напусне активната журналистика.
„Не бях планирала момента, в който това се случи”, казва обаче тя, а на въпроса кой го е планирал, отговаря – „Въпросът не е към мен”.
Иначе от интервюто й става ясно, че е намерила нов смисъл. „Изчезна двигателят, който ми даваше енергия да съм на педала по 15 часа на ден. Всеки взема решението си как да продължи, за да може да гледа хората в очите и да е чист пред съвестта си. И не трябва да позволява това, което не може да промени, да промени самия него”.
За натиск Цолова не отговаря еднозначно: „Винаги е имало недоволни от въпросите ми и формата на това недоволство е била различна. И не само от моите въпроси. Била съм в окото на бурята близо 20 години. Заставала съм с лицето си всеки ден и не съм се крила от нищо. Не съм се поддавала на никакъв натиск. Когато съм виждала смисъл, не съм имала никакъв страх да плувам в бурни води. Не съм се приемала за остър журналист. Затова бях учудена, че нормални и задължителни въпроси, се приемат за смелост, героизъм и острота. Задавала съм въпроси, според съвестта си и според стандартите, на които смятам, че трябва да отговаря един журналист. Но всяко нещо има своя край. През последните години виждам, че не малко колеги напуснаха активната журналистика. Явно не само аз съм се чувствала така”.
„А задаването на честните, логични журналистически въпроси започнало да се нарича смелост и острота и започнало да се извежда пред скоба”, пише в интервюто.
Сега тя виждала смисъл в това да помага на хората, имала и нов проект и спокоен и нормален живот.