Софийски градски съд осъди четирима от „Наглите” за отвличания. Ивайло Евтимов- Йожи получава 18 години затвор, Прокопи Прокопиев- Културиста също 18 години; Даниел Димитров – Релето също получава 18 години затвор; Любомир Димитров - Гребеца получава 15 години затвор.
Радослав Лебешковски получи една година условно с три години изпитателен срок за държане на боеприпаси , а Митко Лебешковски – две години условно с четири години изпитателен срок.
Подсъдимите трябва да изплатят 915 000 лева обезщетения, както и разноските по делото.
Подсъдимите Павел Петков и Цветозар Славчев бяха оправдани.
Съдът намери доказателства за 12 от общо 13 отвличания. Единственият, за чието отвличане не бяха признати виновни, е Румен Гунински. За него съдия Магдалинчева посочи, че като доказателства има само обясненията на Любомир Димитров, не е установена обаче дори и къщата, където Гунински е бил държан.
Общо присъдените години за 13-те отвличания са 444.
Съдът присъди години затвор за всяко едно от отвличанията на виновните. Така общо натрупаните години за Ивайло Евтимов са 130 години, за Прокопи Прокопиев – 125, за Даниел Димитров – 110 години, за Любомир Димитров – 76 години. Четиримата обаче ще лежат съответно 18 и 15 години за Любомир Димитров, тъй като в българската съдебна система се определя едно общо най-тежко наказание. Съдия Магдалинчева определи за тримата 12 години, а за Любомир Димитров 10 г., но заради значителния брой отвличания и тежките престъпления, тя ги завиши с по 6 години за Йожи, Поли Културиста и Релето и добави 5 години към наказанието на Гребеца.
Така макар според прокуратурата в групата "Наглите" да е имало 8 души, съдът намери доказателства за четирима.
По-рано прокуратурата поиска общо за „Наглите” 135 години и половина затвор. При пледоариите обвиняемите заявиха, че са невинни и се надяваха на справедлив съд.
Бандата е извършила 11 отвличания от октомври 2007 до декември 2009 година.
Обвинението е за отвличането на Мехмед Чакър, Михаил Краус, Джорджио Марков, Венислав Величков, Ангел Бончев, Камелия Бончева, Георги Георгиев, Васил Маникатов, Киро Киров, Борислав Атанасов, Румен Гунински и Борислав Динев.
Подсъдим по делото бе и убитият на 24 март Кирил Кирилов – Шкафа. Убийството стана на следващия ден след като прокуратурата поиска 135 години затвор за участниците в бандата. Според разследващите има две основни версии за убийството му. Едната е, че нападението е с цел Шкафа да бъде ликвидиран, а другата – убийството да е инцидент, стрелбата да е била само за сплашване. Името на Кирилов се свързваше с отвличанията на бизнесмена Кирчо Киров и студента Румен Гунински.
Прокуратурата ще протестира пред Софийски апелативен съд признаването за невиновни на подсъдимите по делото „Наглите” за отвличането на Румен Гунински.
Смятаме, че обвинението и за това престъпление бе доказано по един несъмнен начин, каза на пресконференция прокурорът по делото срещу групата за отвличания „Наглите” Антоанета Близнакова.
Към настоящия момент, без да съм се запознала подробно с присъдата, съдът очевидно е признал, че обвинението не е доказано по един безспорен начин и ние ще подадем протест, тъй като смятаме, че и тези лица са участвали под една или друга форма в извършването на престъпленията, в които са били обвинени, обясни Близнакова.
Относно обвиненията към прокуратурата за това, че убитият подсъдим по делото Кирил Кирилов не е бил в затвора с мярка за неотклонение „задържане под стража” прокурор Близнакова отговори: „На 23 декември 2009 г. обвиняемият тогава Кирилов беше задържан под стража, заедно с част от другите подсъдими по делото. На 21 януари 2011 г. мярката му беше променена в подписка, поради факта, че подсъдимият следваше да изтърпи наказание лишаване от свобода, определено му по приведена в сила присъда. След изтърпяване на наказанието от две години той беше освободен от затвора във Враца, за да поискаме отново мярка за неотклонение „задържане под стража”, което в случая ще се явява изменение на мярката му за неотклонение „подписка”, следва да са налице процесуалните предпоставки, предвидени в закона.
Мярката може да бъде променена в по-тежка само, ако подсъдимият не се явява без уважителни причини или промени на местоживеенето си. Нито една от тези предпоставки не беше на лице и нямаше как да се иска промяна на мярката му за неотклонение”.