Перото в семейния бюджет, което страда най-често от неглижиране, е сметката за кабелната телевизия. Това заяви пред „Тази сутрин“ по бТВ директорът на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) Райна Тодорова.
Следващи в списъка са сметките за комунални услуги като вода и парно, които често се бавят през зимния сезон. Най-редовни сме по отношение на банковите заеми.
Проведено от асоциацията изследване за изчисляване на въведения за първи път у нас Индекс на събираемостта, показва по какъв начин и дали домакинствата могат да плащат задълженията си, сподели Тодорова. За база са взети данни от 2010 г. с номинал 100 пункта. Асоциацията изследва как си покриваме задълженията си в следващите две години спрямо базовия период.
Индексът отчита подобрение в платежоспособността по отношение на дълговете спрямо 2010 – 2011 година, каза в студиото на „Тази сутрин” Райна Тодорова, която по-късно ще даде пресконференция от името на асоциацията. По думите й наблюдава се нормална сезонност в обслужването на кредитите, като падовете са през февруари и септември.
През зимата причината е във високите сметки за отопление и обичайната за сезона грипна епидемия. Наесен пък българите са притиснати я от теглен кредит за лятната почивка, я от ученик, за който трябват химикалки и тетрадки.
За месец април тази година Индексът на събираемостта е 122,6 пункта, което означава, че все по-голяма част от българите обслужват задълженията си.
Около 40% от всички дългове са до 100 лева, потвърди Тодорова. Всеки член от семейството обаче може да има по едно малко задължение, а няколко такива формират вече един доста значим дълг. От гледна точка на кредитора сумата може да е много голяма, добави директорът на браншовата асоциация.
Има тенденция да се увеличават дълговете в криза. На база на разгледани 250 000 задължения, изводът е, че има повишение на събираемостта. Затруднения вае още се срещат в част от секторите. Това каза в „Здравей, България" по Нова телевизия Димитринка Гринко, Асоциацията на колекторските агенции в България.
Най-често длъжници са мъже на възраст между 40 и 50 години, със средно висок жизнен статус, жители на големи градове, хора, които преди кризата са имали добър стандарт на живот. Задълженията, които се оставят „на изчакване", са онези, на които кредиторите обикновено обръщат най-малко внимание, подчерта Димитринка Гринко.
По думите й хората плащат най-малко онези дългове, които няма да им се отразят пагубно – кабелна телевизия, сметки към мобилни оператори, ипотечни кредити, потребителски, както и кредитни карти.
За да се събере несъбираем дълг, кредиторът се свързва с колекторска фирма за съдействие, обясни Гринко.
Атанас Черногорски, юрист от Асоциацията на ощетените от кредитори, твърди, че лолекторските фирми злоупотребяват с правата, дадени им от закона. При събиране на задълженията извършват нерегламентиран достъп до база данни и се сдобиват с телефонните номера на своите длъжници.
Когато дадена компания, към която има задължения, сключи договор с колекторска фирма, започва издирване на длъжника. Има редица случаи, в които длъжниците са сменили телефонен номер и адрес. Колекторските фирми обаче звънят на номера, с който разполагат, независимо че може да не е актуален, разказа юристът.
Това по думите му ражда два основни въпроса – с каква база данни разполагат и имат достъп колекторските фирми и защо след първото позвъняване, продължават да звънят и да упражняват психологически тормоз.