На 17 януари отбелязваме Aнтоновден.
Църквата почита паметта на Антоний Велики.
Роден в Египет, той останал сирак на 20 години и наследил огромно богатство. Но вместо да се изкуши от материалното, решил да раздаде всичките си пари на бедните. След това се оттеглил в пустинята и прекарал 20 години в пълно усамотение. Постепенно при него започнали да идват страдащи, с които светията беседвал с часове. Антоний доживял до 105-годишна възраст, след което бил погребан на тайно място. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.
В народния календар този ден се отбелязва с различни ритуали за предпазване от болести. На Антоновден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата.
Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.
На този ден имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.