Снощи, малко преди 21 ч., в България можехме да регистрираме поредната жертва. Но не жертва на коронавируса, а жертва на брутална поръчка.
Това коментира в профила си във "Фейсбук" Слави Трифонов.
Снощи на централен булевард в София зверски беше пребит разследващият журналист Слави Ангелов. Слави е бил пребит с железни пръти от двама мъже, като трети човек е записвал побоя с телефона си. За щастие, Слави е контактен и съм сигурен, че ще се възстанови скоро и няма да спре да бъде това, което е.
Познавам Слави Ангелов от много години. Той е криминален репортер и разследващ журналист от 26 години. И аз убедено мога да кажа, че той е от породата на изчезващите журналисти у нас. От породата на смелите и свободните. Не от породата на мисирките. А на смелите и свободните.
Слави Ангелов ми е гостувал много пъти и темите на нашите разговори сякаш въобще не се променяха през годините. Всеки път говорихме за престъпност, за организирана престъпност, за липсата на държавата, за корупцията, за неслучването на съдебната реформа.
Но с него говорихме най-вече за липсата на справедливост и възмездие. Толкова години една и съща тема – липса на справедливост и възмездие.
Но сега, покрай този зверски побой, изникват още теми. За липсата на адекватни правораздавателни органи. За липсата на медии и гилдия. Потресен съм, че посегателството над Слави Ангелов минава някакси между другото.
Главният прокурор, министърът на вътрешните работи, хората, които трябва незабавно да разкрият извършителите и поръчителите на това престъпление, днес не обелиха и дума за него, а говориха за коронавируса и за въвеждането на вечерен час. Имах чувството, че опитът за убийство на Слави Ангелов е по-безобидно престъпление от опита на някой в Банско да излезе и да се разхожда.
Така наречените журналисти пък се правеха на ни чули и на ни видели за престъплението срещу своя колега. Не смееха да попитат за Слави Ангелов.
А все ми се струва, че това трябваше да е първият им въпрос от снощи насам.
Все ми се струва, че острото осъждане на това престъпление и призоваването за бързи действия на органите на реда по неговото разкриване, трябваше да е и първото нещо, което да направят днес президент и премиер на общата си среща. Но не – говориха си единствено за коронавируса, докато един брутално пребит журналист лежеше в ИСУЛ.
Силно се надявам, че страхът от коронавируса няма да изпие мозъка ни. Нека помислим. Срещу коронавируса все ще се намери ваксина. Но се питам друго - ще намерим ли някога ваксина срещу дългогодишното посегателство над свободата на словото, довело ни до онова 111-о място?
Не знам пляскането от балкони колко ще помогне, за да подкрепим някого. Колко ще помогне, за да защитим някого. Съмнявам се да помогне. Мисля, че ще помогне друго. Ще помогне нещо, което ми каза Слави Ангелов при последното си гостуване при мен.
Той каза следното: „Единственият начин за промяна е много силен системен натиск от страна на хората“.