А сега искам да кажа нещо на колегите журналисти. Уважаеми колеги, наричам ви “колеги”, защото самият аз съм взел хиляди интервюта и затова смятам, че имам честта и правото да ви наричам “колеги”. Така че – уважаеми колеги, нека си представим, че по онова стълбище зад Лена Бориславова вървях аз. И аз бях този, който ѝ бърка под полата.
И също, нека си представим, че аз бях този, който ръга журналист в ребрата, докато ми задава въпрос. Дали вие щяхте да имате такава мила, щадяща, компромисна и почти нежна реакция спрямо мен, каквато, незнайно защо, имате към Кирил Петков?
Ако аз бях този, който бърка под полата и ръга журналиста, срещу мен щяха да скочат всички журналистически гилдии, щяха да излъчват коментари от сутрин до вечер по въпроса, и най-вероятно казусът щеше да стигне чак до Брюксел. И сега, уважаеми колеги, искам да ви попитам – честно, кажете, каква е разликата между мен и Кирил Петков? Разбира се, най-добре е сами да си отговорите на този въпрос.