Играем ли си на политика в парламента, или имаме криза на демокрацията. Става ли въпрос изобщо за държавата, или въпросът опира до това кой е по-по-най в Народното събрание. Виждат ли се шансове за кабинет… Пред ФАКТИ говори политологът проф. Милена Стефанова.
- Проф. Стефанова, 35 години по-късно колко се изкриви демокрацията в България?
- Кризата на партийната система дава съществено отражение на функционирането на държавните институции. Лошо е, че тази криза вече 4-та година не позволява да се сформира стабилно мнозинство в Народното събрание, което да излъчи редовно правителство. Правихме какви ли не експерименти – ротации, сглобки, но не става. Демокрацията се крепи на стабилни партии, системни политически играчи и лидери. Освен това фундаментът на демокрацията са свободните, равни и честни избори. След 7-те поред в рамките на 4 години избори за представители на гражданите в парламента съвсем се промениха нещата. Винаги през тези 34 години – първите избори след 1989 г. бяха на 10 юни 1990 г. – се е говорило за купуване на гласове.
Но сега вече имаме и престъпления, каквито са подправянето на бюлетини и изборни протоколи.
Всъщност, ние не знаем дали и колко ги е имало и преди. Благодарение на видеонаблюдението сега има някакви доказателства. След изборите от октомври тази година ситуацията е различна, защото за първи път имаме искане към Конституционния съд за цялостно касиране на резултатите. Интересно е да знаехме доказателствената част към тези искания. Но… Ще почакаме и ще видим дали КС ще реши да отвори всички чували наново и да се брои. Честно казано – не ми се вярва. Най-много да се стигне до касиране на резултатите в отделни секции и ако те са необходимото количество, което може да промени крайните резултати, да се наложи ЦИК да ги преизчисли и това да доведе до промяна на мандатите за отделните листи в Народното събрание. Каквото и да реши Конституционният съд, следващите избори не бива да бъдат провеждани по сегашните правила. Най-малкото трябва да се въведат районните преброителни центрове, за да се прекъснат порочните практики за купуване на цели секционни избирателни комисии и да не може да се следи вота на гласоподавателите по секции. Към това, разбира се, би било добре да се въведе и активната регистрация на избирателите, за да се поизчистят списъците, както и да се подбират хората, които броят в центровете не на партиен принцип. Има достатъчно студенти, например, които могат да бъдат привлечени за тази работа.
- Защо попаднахме в ситуация, в която се иска първият да се откаже от властта, за да имаме правителство. Каква е логиката?
- Подобно искане е част от действителността след всеки избор, когато ГЕРБ-СДС са първа политическа сила. То е резултат от неосъществената мечта/цел на новите, ама вече не съвсем нови политически формации, които искаха изчегъртване на ГЕРБ, вкарване на Бойко Борисов в затвора и други подобни крайности. Създаването на инженеринговия проект ПП не успя.
„Сценаристите“ не бяха намерили верните хора явно.
Демонстрацията на управленска и политическа немощ бързо отказа повече от 300 хил. души от подкрепа за тях. От днешна гледна точка тяхното поведение само затвърждава изводите, че те са създадени, за да разчистват, а не да градят. Демонстрацията на „инат на всяка цена“ може само да добави и определението „саботьори“ към всичко, с което вече са окичени.
До известна степен проблемът е лидерски. Има един лидер и това безспорно е Бойко Борисов. Той стана такъв, благодарение на харизма, а Кирил Петков и Асен Василев, които се борят да станат лидери, нямат харизма.
Никой не може да обясни на обществото как така Бойко Борисов трябва да се оттегли в полза на Кирил Петков и Асен Василев.
Всеки си гледа от своята камбанария, а е нужно да се погледне в една посока, определена на основата на компромиси и консенсус.
- 62% от българите казват, че изборите няма да бъдат свободни и честни. Що за синдром е това?
- Когато от сутрин до вечер по различни медии и в социалните мрежи, и в електронните канали за видеосподеляне различни политици, анализатори и обслужващи „авторитети“ говорят и пишат всякакви истини и неистини, няма как да се формира различно обществено мнение. Когато обаче почти две трети казват, че не вярват, те не вярват на никого и на нищо. Това е недоверие въобще към политиката, което е доста плашещо. И отново отговорност на партиите е да зададат друг тон на разговор в обществото. Не очерняне, оплюване и чегъртане, а конструктивен и градивен диалог са нужни.
- Отиваш да гласуваш, знаейки, че вотът ще е опорочен? Някак си прилича на шизофрения…
- Няма как целия вот да е опорочен. Ако е висока избирателната активност, делът на купения, корпоративния, манипулирания вот не може да окаже съществено влияние. Не се чувствам шизофреничка, когато всеки път гласувам.
Чуват се все повече призиви да променим избирателната система на състезаващите се партии, защото тя не работи. В каква посока може да стане това…
Когато говорим за избирателната система, на нея нищо ѝ няма. Пропорционалната система е възможно най-справедливата и подходящата за парламентарната република, каквато е България. Има нужда от усъвършенстване на изборния процес, както вече споменах с две-три не толкова сложни неща – районните преброителни центрове, активната регистрация на избирателите и професионализацията, а не партизацията на членовете на комисиите. На партиите не им е виновна избирателната система, за да съставят правителство. Те не са научени да работят в коалиции, да поставят публичните интереси пред партийните. Партиите са в криза и колкото по-бързо тя бъде разрешена, толкова по-добре за всички ни.
- Виждаме лидерът на ДПС –НН Делян Пеевски все повече да атакува президента Румен Радев. Това ли новата „цел“ на Пеевски, след като ДПС стана на две?
- Властолюбието на г-н Пеевски е отдавна известно. Разцеплението в ДПС, макар и изненадващо, дава отражение и ще продължи да влияе на политическия живот в страната. Битката за ДПС не е приключила. Президентът е удобен за атаки, защото той е гуруто на ПП, които пък са се фиксирали върху Пеевски. Въпреки уж дистанцирането на ПП от президента, охлаждане на отношенията им, а днес отново опити за сближаване, ПП нямаше да съществува, ако не беше Радев, който ги промотира в политиката. Те си размениха жестове на добра воля при президентските избори и поредните парламентарни избори, но връзката не е прекъсната, колкото и да е била замразена. Това е поне на повърхността. Нямам информация за други възможни скрити от публиката мотиви за подобно поведение.
- При ПП-ДБ се забелязва интересно разделение, когато се види как гласуваха за избора на Рая Назарян (ГЕРБ-СДС) за председател на парламента в края на миналата седмица - 20 на 17 (против и „въздържал се“), при повторното 19-18…
- Коалицията ПП-ДБ е много сложна коалиция. Тя все още няма ясно и единно ръководство. В нея участват различни идеологически ориентирани формации, освен това тези без опит в политиката – ПП, начело с двамата си лидери Асен Василев и Кирил Петков доминират изцяло. След оставката и оттеглянето на Христо Иванов като лидер на „Да, България“, тази партия е без легитимен лидер, а и не се вижда кой може да замести успешно г-н Иванов. ДСБ е почти маргинализирана под ръководството на г-н Атанасов и за тях е удобно да си стоят в коалиция, но не е ясно доколко могат да определят политиката на коалицията. Според мен, не могат. И така остава надмощието на Кирил и Асен. А те и двамата са хардлайнери и упорити.
Не знам защо си мислят, или някой им е втълпил, че когато си упорит, но достатъчно неопитен, си добър. Не е така, точно обратното е.
Желанието да изкараш другия виновен не помага. Вината за кризата е обща. Що се отнася до разделянето на гласовете им при избора на Рая Назарян, то е част от цялата картина – разумните политици гласуват въздържал се, когато става дума за явен вот от уважение към колегата. Гласовете „въздържал се“ са всъщност против и крайният резултат е същият.
- „Възраждане“ искат обединение всички срещу ГЕРБ-СДС и ДПС-НН. Възможно ли е?
- Нека видим кои са тези всички: „Възраждане“ – открито антиевропейска, проруска и националистическа формация, Алианс за права и свободи или ДПС на Доган, под влиянието на бившата Държавна сигурност и руските тайни служби, БСП, която е също в криза и пред предстоящ конгрес, но е системна партия с богат опит, ИТН – сравнително нова формация, която с участието си в политиката непрекъснато избистря позициите си, но в тях никога не е имало крайности, МЕЧ – неясно какво парламентарно поведение ще има, но ако се съди по миналите участия на Радостин Василев, обиколил ИНТ и ПП преди да създаде партията, то няма да е нито градивно, нито почтено. И накрая ПП-ДБ, за които вече говорих, с цялата им сложност на отношенията. ГЕРБ- СДС и ДПС-НН общо имат подкрепата на около 1 млн. избиратели – 924339 по-точно. „Всички“ останали ги превъзхождат с около 400 хил. – 390971 по-точно. Това е нищожна разлика на фона на броя на избирателите в България. Тя не дава достатъчна физическа и морална основа за пренебрегване на всички останали различия, които съществуват между тези 6 формации, които се апелират да се обединят срещу. Но „всички“ не може да има по няколко причини. Първо, ПП-ДБ искат санитарен кордон срещу Пеевски, но не и срещу „Възраждане“, докато в Европейския парламент самото „Възраждане“ и създадената фракция в ЕП от тях и други крайнодесни формации е под санитарен кордон вече. Странни са позициите на ПП-ДБ у нас, но едва ли ще се осмелят да заявят сътрудничество с „Възраждане“. Второ, идеологическите различия са твърде големи. Избирателите няма да понесат това и всички вкупом ще претърпят огромни щети. И трето, не на последно място, мисля, че времето на чегъртането приключи. Слабите лидери не могат да родят революционна ситуация.
- Кой как се позиционира в парламента. Какво ви прави впечатление?
- Още е рано да се каже, само една седмица е минала, но в тази седмица всеки е сам за себе си, както се казва. Предизборната реторика не е напуснала никого. Изявленията по медиите, брифинги и генериране на напрежение чрез ангажирането на Конституционния съд в политическия процес не спомагат по никакъв начин за успокояване и отрезвяване. ПП-ДБ си търсят сподвижници за санитарен кордон, Междувременно при неуспешните гласувания за председател на НС видяхме, че техният кандидат имаше подкрепа от МЕЧ и АПС, но накрая МЕЧ я оттегли, ДПС-НН не подкрепяше никого, за да не навреди и аз одобрявам тази позиция. Но при толкова раздробен парламент и без съзнанието, че трябва да има оформено мнозинство, което да конституира Народното събрание, а след това и изпълнителната власт всеки си е сам за себе си. Явно им трябва повече време. За съжаление, конституционната процедура не предполага дълго протакане, поради тази причина времето може да се осигури чрез забавяне на избора на председател на НС. Това бавене, обаче, изнервя обществеността, медиите в очакване на избор организират коментарни студия, поне веднъж седмично има някакво „забележително“ изказване и от двете основни политически формации. Не знам дали си дават сметка политиците, че търпението се е изчерпало.
От нови бързи предсрочни избори интерес имат само Радев и ДПС-НН.
Защото тези избори биха се провели по действащите правила. Всички останали нямат интерес от нови избори след два-три месеца. Ясно е, че мнозинството би било коалиционно и единствен вариант, който да е полезен за България е това да е мнозинство от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, БСП и ИТН. Не че нещо, но ако в минали парламенти можеше само от двете първи формации да се сформира мнозинство, днес вече не може. След едни следващи избори и 4 формации няма да са достатъчни. Как се правят мнозинства е ясно – разпределят се отговорностите, съобразно тежестта на участниците. Е, това не им харесва на ПП-ДБ, защото ГЕРБ – СДС ще трябва да имат най-голямата отговорност, но тя се представя на общественото като привилегия, а не като задължение. Нужно е излизане от капсулацията и ограничените тяснопартийни разбирания за ролята на една или друга формация в обществото. Дотолкова са се вторачили в Борисов и Пеевски, че не виждат нищо друго. Ежедневно чрез медии и социалната мрежа се представят „доказателства“ за виновността на опонента, който трябва да се превърне в партньор. Е, как да стане? Всъщност една от основните беди е, че се говори с мантри, обвинения, но без доказателства по същество. С това трябва да се спре!