Пазарът на ваканционни имоти отдавна се рекламира като сигурна инвестиция и гаранция за спокойни почивки във всяка точка на планетата, развила се като отлична дестинация за туризъм и почивка. Реалността обаче често се оказва съвсем различна, особено когато става дума за т.нар. таймшер (timeshare) имоти, които се прехвърлят по наследство.
Според експерти, продажбата на таймшер е изключително трудна, тъй като вторичният пазар е пренаситен, а интересът към подобни предложения е минимален. На практика това означава, че стойността на таймшер имотите често е символична или дори нулева, докато задълженията остават напълно реални.
Основният проблем се крие в самата същност на този тип имоти. Те не представляват класическа недвижима собственост, а по-скоро договорно право на ползване, което е обвързано с постоянни разходи. В много случаи собствениците са задължени да плащат годишни такси за поддръжка, както и допълнителни суми при ремонти или обновяване на комплекса. Още по-сериозен е фактът, че тези договори често са дългосрочни или безсрочни, което позволява задълженията да преминат към наследниците.
Така вместо да получат актив, наследниците реално се сдобиват с финансово задължение, от което трудно могат да се освободят. В някои държави законодателството все пак предвижда възможност за отказ от наследство чрез т.нар. „disclaimer of interest“. Това е официална процедура, при която наследникът заявява, че не желае да придобие съответния актив. За да бъде валиден отказът обаче, той трябва да бъде направен в писмена форма, в определен срок – обикновено до около девет месеца – и при условие, че наследникът не е използвал имота или не е извлякъл каквато и да е полза от него.
Ако тези условия не бъдат спазени, отказът може да се окаже невъзможен и задълженията остават в сила. Именно тук се крие и един от най-сериозните рискове – липсата на достатъчна информираност. За много възрастни собственици таймшерът е ценен актив и символ на семейни спомени, но за следващото поколение той често се превръща в нежелано бреме.
Експертите предупреждават, че дори всички наследници да се откажат от имота, това не винаги решава проблема напълно. В някои случаи той остава част от имотната маса или преминава обратно към компанията, но финансовите задължения невинаги изчезват автоматично.
Таймшерите продължават да се предлагат като достъпна алтернатива на второ жилище, но реално често се оказват неликвидни активи, които трудно могат да бъдат продадени или прехвърлени. Вместо инвестиция, те се превръщат в дългосрочно задължение.
Изводът е, че не всяка възможност за „сигурна ваканционна инвестиция“ е действително изгодна. В много случаи границата между актив и пасив е изключително тънка, а при таймшер имотите тя често се преминава неусетно, като цената се плаща от следващото поколение.
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите в imot.bg