Предлагането на жилища в София и другите големи градове изпревари търсенето в първите месеци на 2026 година. Това се случва след рекордно дългия, около 12-годишен „пазар на продавача“, се посочва в доклад на аг. "Адрес".
„За първи път от 2014 г. насам сме свидетели на повече продавачи като абсолютен брой на фона на купувачите. Това важи за София и останалите големи градове, като балансът търсене -предлагане в по-малките населени места в момента е около 50:50. Предстоящите месеци ще преминат под знака на „пазара на купувача“, но на фона на високи цени, достъпни кредити и минимална безработица“, коментира Гергана Тенекеджиева, изпълнителен директор на агенцията.
Според данните на компанията, около 10% е спадът на новите купувачи в началото на 2026 г. В същото време, броят на новите продавачи нараства с около 26% на годишна база. И макар това да балансира силите межди търсене и предлагане, за спад на цените не може да се говори.
„Купувачите с нужда от имот за живеене няма да изчезнат, те просто ще решават по-бавно и премислено и няма да се водят от натиска „тук и сега“, който в някаква степен бе типичен за пазара през последните 2-3 години. Трябва да се има предвид и друго - преди тази трансформация недостигът на жилища бе сериозен на фона на огромното търсене. Днес ставаме свидетели на баланс, от който пазарът отдавна имаше нужда – смятам, че това е възможност за двете страни да срещнат очакванията си по-лесно“, коментира Тенекеджиева.
Според нея, 2026 г. е шанс за купувачите да потърсят и нови инвестиционни възможности, макар към момента този мотив да остава на заден план. Данните сочат, че най-сериозен е спадът в сделките на конвенционалните 3-стайни жилища. По-малките апартаменти – гарсониери, както и маломерни 2-стайни, на практика не отчитат спад в броя си. Стабилен е и пазарът на големи и скъпи трофейни имоти, както и този на къщи.
„Времето на масовите покупки отмина – в периода между пандемията и очакването за приемането на еврото хората влагаха спестяванията си в имоти, независимо дали имат нужда от тях и независимо какво е финансовото им измерение. Част от купувачите се възползваха и от евтините пари, които банковият сектор предлагаше, а купуването на имот се превърна в нещо като мода. Това бе един процес, чийто естествен край настъпи. Въпреки това и днес сме свидетели на този традиционен за българите стремеж към сигурно вложение. Затова и хората с по-скромни спестявания остават активни, както и по-заможните, чиито доходи и инвестиционни намерения не се влияят съществено от турбуленциите на времето“, пояснява Тенекеджиева.
Според нея, 2026 г. ще бъде моментът за много купувачи да реализират сделки, които са били трудни за осъществяване до сега.
„Пазарът на купувача ще окаже известен натиск върху някои имоти – особено върху тези, чието ценообразуване е било повлияно прекомерно от еуфорията. Добри сделки ще сключат онези хора, които успеят да открият продавачите, които по една или друга причина са склонни на отстъпки. Това е възможност за придобиване на имоти на справедлива цена, особено за по-специфични обекти, каквито са някои гаражи или пък по-малки по площ търговски и офис площи“, коментира Тенекеджиева.
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите в imot.bg