Най-голям дял на пазара на недвижими имоти имат собствениците на жилища. Когато тръгнат да продават имота си в повечето случаи те искат по-висока от пазарната цена. Донякъде има логика в това, тъй като при едни преговори тази надценка се „топи” и собственика получава справедливата пазарна цена. В много случаи, не само у нас, но и в чужбина, собствениците обаче искат значително по-висока, дори нереалистично висока цена за имота си. Как е на един от най-големите имотни пазари в света – руският? Там условията вече се диктуват не от продавачите, а от купувачите. И въпреки това, статистиката показва, че 70% от дву- и тристайните жилища от вторичния пазар се продават на завишени цени, както и половината от едностайните.
Продължителният икономически спад в Русия и намалената платежоспособност на местното население търсенето превишава предлагането единствено при най-евтините жилища. При апартаментите, които се намират в горната граница на средния ценови сегмент има един купувач за три-четири жилища.
Що се отнася до цените, то собственик на жилище за 10 млн. рубли се опитва да го продаде за 15 млн. рубли. Едва след дълги спорове брокерите смъква и то малко цената. След месец тишина, когато собственикът вижда, че интересът към жилището му е нулев, той е склонен да намали още малко офертната цена. В крайна сметка имотът излиза с реална цена след няколко месеца мъки и собственикът успява да го продаде с малка отстъпка.
Продажбата на близо 30% от жилищата обаче „замръзва”. Обикновено това са големи, луксозни жилища с цена над 20 млн. рубли. Това са основно имоти, разположени в доскоро смятаните за „престижни” сгради – сталински тип, църковни имоти и други. В тази група има един потенциален купувач на 50 обекта. Тези имоти не издържат силната конкуренция на новото строителство, които са с по-добро вътрешно разпределение, нови електрически и ВиК инсталации и облагородена околна среда.