Италия забранява наземните фотоволтаици

Италия ограничава изграждането на големи фотоволтаични паркове върху земеделски земи. С решение №127 от 2026 г. Конституционният съд отхвърли възраженията срещу режима, въведен от правителството на Джорджа Мелони през 2024 г., и прие, че той не противоречи на конституционните принципи и на европейското право.

Ограничението не представлява обща забрана на слънчевата енергия. То засяга основно централите, при които фотоволтаичните модули се разполагат непосредствено върху терени, определени от устройствените планове като земеделски.

Според съда законодателят има право да ограничава потреблението на обработваема земя, когато целта е опазването на почвата, селскостопанското производство, ландшафта и природните ресурси. Магистратите отбелязват, че правилата не изключват производството на електроенергия от слънцето в земеделските райони, а налагат конкретни изисквания към вида и местоположението на инсталациите.

Агроволтаичните системи остават разрешени

В земеделските райони продължава да бъде допустимо изграждането на агроволтаични системи, при които панелите са повдигнати достатъчно високо над земята и позволяват под тях да се отглеждат култури или да се извършва животновъдна дейност.

Конституционният съд подчертава, че именно тези съоръжения запазват непрекъснатостта на земеделското производство. За разлика от тях, базовите агроволтаични проекти с панели, поставени върху или непосредствено до земята, могат да попаднат под действието на забраната, ако фактически ограничават използването на терена за селскостопански цели.

Разрешени остават и фотоволтаичните съоръжения върху покриви на селскостопански, промишлени и жилищни сгради, както и проекти върху кариери, депа за отпадъци, нарушени или вече застроени терени, когато са изпълнени предвидените в закона условия.

Италианската нормативна уредба допуска и определени изключения за вече съществуващи централи, които се модернизират без увеличаване на заетата площ, както и за някои проекти, свързани с енергийни общности или с Националния план за възстановяване и устойчивост.

Земеделската земя като ограничен ресурс

Решението има пряко значение за пазара на земеделски имоти. През последните години инвеститорският интерес към терени за соларни паркове доведе до конкуренция между енергийни компании и земеделски производители, особено в райони с добро слънцегреене и възможност за присъединяване към електропреносната мрежа.

Новият режим ограничава възможността обработваеми имоти да бъдат придобивани или наемани единствено с цел изграждане на наземни фотоволтаични централи. Това може да намали спекулативното търсене на определени категории земеделски земи, но същевременно да насочи инвестициите към индустриални зони, покривни пространства, изоставени терени и агроволтаични технологии.

Политиката на Рим е част от по-широк опит да бъде намерен баланс между увеличаването на производството от възобновяеми източници и запазването на земята като основа за хранителното производство.

Министърът на земеделието, продоволствения суверенитет и горите Франческо Лолобриджида определи решението като потвърждение на правителствената позиция. По думите му Италия не се противопоставя на възобновяемата енергия, а настоява новите централи да бъдат изграждани така, че да не прекратяват земеделската дейност.

Каква е ситуацията в България

Законът за опазване на земеделските земи постановява, че промяната на предназначението се допуска по изключение, при доказана необходимост и след административна процедура. За проектите обичайно се изискват устройствено планиране, решение на компетентната комисия, екологични съгласувания и заплащане на съответните държавни такси.

Без промяна на предназначението в земеделски имоти могат да се строят само обекти, пряко свързани със земеделското им използване и съвместими с предназначението на земята. Наредба №19 посочва например постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, но не предоставя общо основание за изграждане на голяма търговска фотоволтаична централа.

Така българският модел не забранява предварително наземните соларни паркове върху ниви, а допуска реализацията им след промяна на статута и индивидуална оценка на проекта. На практика това означава, че земеделска земя може окончателно да бъде извадена от селскостопанско използване, ако инвеститорът получи необходимите разрешения.

Разликата спрямо Италия е съществена. Италианският подход поставя общо ограничение върху наземните панели в земеделски територии и насърчава агроволтаиците и покривните инсталации. Българският режим продължава да разчита предимно на процедурите за промяна на предназначението, устройственото планиране и екологичната оценка за всеки отделен имот.