- Господин Митов, кои фактори обуславят спада на сделки с жилищни имоти в големите градове на страната?
- Това са най-вече целевата насоченост на купувачите (задоволяване на конкретни жилищни нужди без излишества) и ограниченият им обем (брой активни и реални купувачи).
- Спадът в покупко-продажбите за сметка на наемите ли? Т.е. коректно ли е да кажем, че хората предпочитат наем вместо заем?
- Според нас, не би могло да се каже, че това е така, тъй като задоволяването на конкретните жилищни нужди е в дългосрочен план, докато наемането обикновено е за определен срок, преди всичко кратък – една-три години, свързан с някаква заетост в съответното населено място.
- Какво е предимството на уеднаквяването на лихвените проценти по ипотечните кредити в лева и евро?
Доходите на повечето кредитополучатели са в лева, а превалутирането е допълнителен разход, от една страна. От друга, проблемите в Еврозоната и възможността за срив на единната валута (която за съжаление не е само хипотетична) притеснява хората в средносрочен план, а за дългия срок на ипотеката, разбирането на купувачите е, че е по-добре да изтеглят кредит в лева.
- Наблюдава се активизиране на потенциалните купувачи, реализиращи сделки в рамките на един до два месеца. За какъв тип жилища става дума, в кои райони на столицата и по-големите градове и на какви ценови равнища?
- Жилищата са основно с една и две спални, според нуждите, а според финансовите възможности, наблюдаваме известно запълване със сделки и в средния ценови диапазон. Не липсват и сделки във високия сегмент. Водещ фактор е наличният размер на финансиране, възможни са и компромиси от монолитно към панелно строителство, именно във връзка с наличния „кеш” и/или допълващо финансиране, оформено най-често като потребителски кредит и по-рядко – като ипотечен.