Откриването на новото берлинско летище е отлагано шест пъти. Проектът се превърна не само в сериозен проблем за германските власти, но и в повод за много шеги и подигравки заради безкрайните проблеми и протакания, съпътствали изграждането му. Експертите са на мнението, че до скандалното изоставане на проекта и до загробването на милиарди при реализацията му се е стигнало заради грешки на всички равнища, но най-вече - от недостатъчно опит и прекалено силен натиск от страна на политиците: новото летище е въпрос на престиж.
Как започва всичко?
През 1996-а година провинциите Берлин и Бранденбург и държавата предлагат в столицата на Федералната република да бъде изградено ново летище и старите берлински аерогари "Тегел" и "Темпелхоф" да бъдат затворени. През 2003-а година обаче така и не се постига споразумение с частните компании, които трябва да реализират проекта - затова се взима решение държавата да строи летището и да поеме всички рискове по изграждането му.
Работата трябва да започне през 2006-а. Но проблеми с планирането и строежа, както и жалби на живеещите в района забавят началото на проекта. На 8 май 2012-а година става ясно, че планираното откриване след около четири седмици няма да е възможно - най-вече заради проблеми с противопожарната система. Определена е нова дата - март 2013-а година, покрай която обаче се установява, че при строителството са допуснати около 120 000 дефекта.
Следват още четири забавяния, съпроводени от драматични грешки в мениджмънта, планирането и изразходването на публични средства. Две парламентарни комисии разследват проекта в Берлин, една компания обявява несъстоятелност, заведено е дело за корупция и даване на подкуп срещу управителя на летището и замесени фирми. През 2014-а година тогавашният кмет на Берлин Клаус Воверайт доброволно подава оставка - след поредното отлагане на срока за откриване на летището.
Откриване насред пандемия
Тази драма продължава до 2017-а година, когато управлението поема държавният секретар на Берлин Енгелберт Лютке-Далдруп, след като преди него са се провалили трима директори. Най-известният от тях е Хартмут Медорн, бивш директор на железниците и на авиокомпанията "Ер Берлин". По повод грешките при планирането днес Медорн казва: "Всеки, който планира еднофамилна къща и тихомълком я промени в трифамилна, не трябва да бъде изненадан, ако превиши времето и сроковете".
Целият хаос около изграждането на летището води до неимоверно покачване на разходите за строителство. Днес те се оценяват на около шест милиарда евро - почти три пъти повече от първоначалния план. А летището ще се нуждае от финансова помощ за години напред, и то не само заради спада във въздушния транспорт, предизвикан от пандемията. "BER никога няма да покрие разходите си", опасява се лидерът на Зелените Антон Хофрайтер.
За сравнение - Колизеумът в Рим, завършен през 80-тата година от н.е., е бил построен само за осем години. А изграждането на бразилската столица Бразилия е отнело точно четири - заедно с планирането. С парите, изразходвани за BER, биха могли да се разкрият около 240 000 места в детски градини.
Все още не е ясно дали летището ще се превърне във въздушен хъб като Франкфурт на Майн и Мюнхен. Макар от бранша да са по-скоро песимисти, германският транспортен министър Андреас Шойер обещава подкрепа за новото летище: "Берлин е нашата столица, Берлин трябва да е хъб", смята той.
В крайна сметка новото берлинско летище най-после отвори врати. Първите излитания и кацания вече са планирани. Отварянето му в пика на пандемията гарантира, че поне едно опасение няма да се сбъдне: летището да достигне границите на капацитета си още от самото начало.