В края на януари парламентът гласува редица промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Основната и съществена сред тях беше, че ателиетата в жилищните сгради вече ще са със статут на жилища. Това, както и редица други промени предизвикаха архитектурната гилдия в лицето на Камарата да сезира президента Румен Радев и да поиска от него налагане на вето на промените - много, от които будят недоумление. Не е изключено да се стигне и до налагането на наказателна процедура срещу България.
В писмото до президента се обяснява, че приетият закон съдържа множество разпоредби, които затрудняват инвестиционния процес, усложняват и оскъпяват административното обслужване, нарушават основни принципи на отношенията в устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството противно на целите по чл.1, ал.1 от ЗУТ и ограничават основни права на гражданите и общините до степен на противоконституционност. Не на последно място –влошават се условията за упражняване на професията „архитект“.
"Публично беше оповестено, че значителна част от промените са направени от народни представители по инициатива на ръководството на Столична община (СО) във връзка с конкретни проблеми на общинската администрация по прилагане на Закона. Отбелязвайки, че срещу приемането на Закона в този му вид имаше възражения, макар и по различни поводи, от основните професионални и браншови организации на лица, осъществяващи дейност в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството, от Националното сдружение на общините в Република България, от Българската стопанска камара и от екологични организации и граждански сдружения, КАБ, изразяваме становище, че са налице основателни причини НС отново да обсъди приетия ЗИД на ЗУТ, за да се осигури възможност за нормален дебати да се възприемат различни решения по ред въпроси", пише още в писмото до президента.
В него детайлно са описани промените, които носят негативни последици върху целия строително инвестиционен процес. Цитирани са 11 конкретни примера за правни недомислици и откровено противоконституционни разпоредби. Един от най-взривоопасните текстове според гилдията е забраната за издаване на разрешение за строеж при неприложена регулация, включително уличната регулация. „В много от големите градове има възстановени частни имоти в територии, предвидени за улици. Те трябва да се отчуждят, но общините са много пасивни и разчитат на един вид доброволно-принудително даряване на тези части, за да се случат самите улици. Сега това на практика се вменява като задължение на гражданите, а не на общината. Тези текстове ще прехвърлят проблема при желаещите да строят, които ще са блокирани и ще трябва да издирват собственици на терени, попадащи в улиците, за да се оправят някак с тях“, пише в документа.
Камарата счита за противоконституционна и забраната за промяна на предназначението на сгради или части от сгради. „Частните имоти, които по волята на собственика им имат предназначение и се ползват за образование, наука, здравеопазване или култура, не са част от обществената социална инфраструктура. В случай че орган на власт желае пряко волята на собственика да запази предназначението на обект като част от социалната инфраструктура, той трябва да предостави своевременно и равностойно обезщетение, като начинът за това следва да се уреди в закона. Частни имоти не могат да осигуряват обществени функции чрез административна принуда“, обясняват от Камарата.