Ричард Роджърс, който е четвъртият британски архитект на световно престижната награда в областта „Прицкер“, почина на 88-годишна възраст.
Роден във Флоренция, Италия, през 1933 г., Роджърс и семейството му се местят в Англия през 1937 г. Посещава Архитектурната асоциация в Лондон, след което учи в Йейлския университет в САЩ, където проявява интерес към произведенията на Франк Лойд Райт. Когато се завръща в Англия, Роджърс заедно с Норман Фостър, Сюзън Брумуел и Уенди Чийсман основават архитектурното студио Team 4.
През 1977 г. Роджърс създава Richard Rogers Partnership (преименуван на Rogers Stirk Harbour + Partners през 2007 г.) и се превръща в един от най-големите британски архитекти през последните десетилетия за емблематична и високотехнологична архитектура. Сред неговите проекти е Център Помпиду, проектиран в партньорство с Renzo Piano в Париж, Lloyd's of London, Millennium Dome и Терминал 4 на летище Мадрид-Барахас, заедно с Estudio Lamela.
През 1998 г. е назначен от заместник министър-председателя за председател на работната група за градско управление на правителството на Обединеното кралство.
Роджърс предсказа, че градовете на бъдещето „вече няма да бъдат зонирани както днес в изолирани гета с една дейност. По-скоро те ще приличат на по-богато наслоените градове от миналото."
Роджърс печели множество отличия, включително наградата Pritzker през 2007 г., Praemium Imperiale през 2000 г., медала на мемориалната фондация на Томас Джеферсън през 1999 г., мемориалната награда на Арнолд У. Брунер през 1989 г. и Кралския златен медал за архитектура през 1985 г.
Когато Роджърс беше лауреат за наградата Pritzker за 2007 г., журито оцени по достойнство комбинацията му от "любов към архитектурата със задълбочени познания за строителните материали и техники. Неговото увлечение по технологиите няма само художествен ефект, а и средство да направи архитектурата по-продуктивна за тези, за които е предназначена. Неговото застъпничество за енергийна ефективност и устойчивост има траен ефект върху професията“.