Обновяването на сградния фонд е почти нерешимо предизвикателство. То трябва да се реализира при самоучастие на собствениците. Към днешна дата близо половината, или 1.5 млн. жилища са необитаеми, което също е огромен проблем. Необходими са близо 60 млн. лв., за да бъде реализирано. Това са основните изводи, които се очертаха по време на провелата се днес конференция "Енергийната ефективност на сградния фонд: основа на устойчивия енергиен преход".
Близо 1.5 млн. броя жилища у нас са необитаеми. Това са половината от сградите в страната и преобладаващата част от тях се намират в по-малките населени места. "Жилищният сграден фонд е не само ключов енергиен потребител, но и основен инструмент за инвестиции и съхраняване богатството на населението, както и ключов елемент от качеството на живот", каза по време на конференцията заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева.
Тя уточни, че много от сградите са частично обновени, което е спестило енергия за много жилища, но от друга страна това отговоря до голяма степен на въпроса защо някои от сградите не са постигнали значително спестяване на енергия. Другият проблем, според министър Бонева са недобре поддържаните сгради.
Когато става дума за постигане на по-висока енергийна ефективност на сградите, технологиите играят ключова роля. Според експерти, те имат както своите предимства, така и някои недостатъци.
"Техническата помощ е ключов компонент за реализиране на инвестициите. Националният декарбонизационен фонд предвижда да осъществява техническо обслужване. То обаче не може да покрие адекватно цялата страна, така че е резонно има една централизирана система, която да разпространява информация, знания и умения", каза по време на конференцията изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) Ивайло Алексиев.
На дневен ред остава въпросът дали всеки може да инвестира сам в енергийно обновяване на сградата. Алексиев припомни, че около 33% от домакинствата изпитват ограничения при отопление на жилището си. Данните са от 2018 г., което означава, че този процент към момента със сигурност е по-висок. В същото време има 32%, които не могат да посрещнат непредвидени разходи със собствени средства. "Но те имат доход и ако получат кредит, биха могли да го изплащат на разумни вноски", обясни Алексиев. Близо 32% са домакинства, които не могат да плащат навреме разходите си, свързани с обитаваното от тях жилище. "Най-лошата комбинация е тази, когато всичките тези видове домакинства живеят в един вход. Това е много често срещаният случай, затова подходът трябва да бъде индивидуален", обърна внимание Алексиев.
Енергийното обновяване трябва да се случи, колкото се може по-бързо. Основната причина за това е, че изискванията към самите сгради стават все по-високи. Сложността на решаване на този проблем идва от факта, че почти всички сгради строени преди 2000 г. се нуждаят от енергийно обновяване. На този фон колкото повече се забавя санирането, толкова по-скъпо ще излезе то на следващ етап на собствениците на имоти.
За да се извърши ефективно обновяване, обаче е необходима реформа. Според заместник-министър Бонева, дори са нужни няколко паралелни реформи, за да се ускори процесът. Първата и най-важна реформа е тази във финансирането, като от 100% грантово финансиране трябва да се премине към самоучастие. "Само с публични пари няма да стане", каза Бонева. Затова тя счита, че публичните пари трябва да бъдат съсредоточени все повече в привличане на частен капитал и подпомагане на енергийно бедните.
Втората реформа е нормативно-административната. Тя трябва да се реализира паралелно с първата. Необходими са промени в законите. Третата реформа е тази в "културата на притежание" и това определено е най-трудната реформа. Собствеността е право, но и отговорност. "Правата и отговорностите вървят ръка за ръка и това много добре се вижда в част от сградния фонд и от състоянието, в което е той", каза Бонева.
Цената винаги е ключов фактор. Към днешна дата близо 60 млн. лв. са необходими, за да се обнови българския сграден фонд. Ако страната ни продължи с подхода на 100% публичен ресурс на обновяването на сгради, "българският сграден фонд вечно ще остане в Народна република България", е мнението на министъра на околната среда и водите Юлиян Попов.
Много е важно политиците да се фокусират именно върху мобилизацията на онези ресурси, които бързо да обновят сградния фонд, смята министърът. Тези ресурси обаче не са държавни. Фондовете трябва да се използват единствено за иновации или като "лостове", които могат да мобилизират реалния ресурс.
Трябва да се помисли и по какъв начин да влязат иновациите в сградния фонд. Те не могат да се видят в България и страната ни трябва да отдели ресурс за тях.
"За да можем ние да решим въпросите със сградния фонд на България, трябва да дадем много сериозни различни финансови инструменти, които да мобилизират огромния финансов ресурс, който не е в държавата, а е в хората и компаниите, и да насочим значителен публичен ресурс към стимулиране на иновациите и иновационните подходи в обновяването на сградите", каза Попов.
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите ТУК