Огнян Даскарев via Facebook
На 29 ноември 2015, на 88 год. почина големият съветски/руски режисьор Елдар Рязанов. Родителите му се разделят, когато той е дете. По-късно баща му е пратен в Гулаг за 5 години, бяга, заловен е и осъден на още 10 години, живее в лагерите общо 17 години.
Рязанов е автор на любимия филм от детството ми, „Хусарска балада” /1962/, спомням си как исках да го гледам втори път и молех майка ми да ме заведе в салона, мисля, че беше някогашното кино „Димитър Благоев”. /Този обичан, незабравим филм, направен по истински случай, предизвика интереса ми към Наполеон, който продължава и до днес/. След години се появиха известните, великолепни комедии „Старци разбойници”, „Ирония на съдбата”, „Невероятните приключения на италианци в Русия”, „Гараж”, „Пази се от автомобил”.
Рязанов направи и чудесен филм по руската класика – „Жесток романс”.
Но най-хубавите филми на Рязанов са за мизерната, грозна съветска действителност, където, обаче, се ражда най-красивото – любовта. Въпреки немилостивата цензура, Рязанов успя да пресъздаде деликатно, фино човешките чувства и отношения /в традицията на Чехов и Цвайг/ - НАЙ-ВАЖНИТЕ в живота, а не хората, като безименно, безгласно, колективно винтче от могъщата съветска империя. Фактът, че Рязанов създаде истински, запомнящи се герои от най-неочакваното място - сивото, социалистическо всекидневие, за мен е най-голямото му достижение Това са силните личности от прекрасните филми „Скъпа Елена Сергеевна”, „Забравена мелодия за флейта” „Служебен роман” /ах, как добре е разказал тук Майстора учрежденските романи - неизбежното бягство от сивотата и скуката на социализма, все едно бях герой от филма!/.
Шедьовърът на Рязанов, обаче е „Гара за двама” /1982/. Именно този филм горещо препоръчвам на всички – гледал съм го няколко пъти, без да ми омръзва. Историята е за двама обикновени хора от съветските времена, но без никакъв героизъм и трудови успехи, а само за неумолимото им взаимно привличане.
Рязанов, за разлика от по-голямата част от руските интелектуалци не падна по очи пред Путин и не зацелува жадно ръцете му. /Както срамно направиха Никита Михалков и Александър Солженицин. За втория, в когото съм се клел, особено много съжалявам, но нищо не мога да направя/. За огромно неудоволствие на Кремъл, Рязанов се обяви против анексирането на Крим и руската агресия в Украйна.
Ето какво пише режисьорът: "Руснаците .......... винаги са искали да получат всичко, веднага, и при това без да работят .......за съжаление, това е национална идея. Но най-добрите хора на Русия са съществували въпреки това".
„Много от постъпките на Елцин одобрявам. Но единственото, което не мога да му простя е, че си назначи такъв приемник..... от тези неутолими, страшни, тъмни хора, представляващи най-ужасните и зли сили в нашата история, зад които стоят тълпи избити, измъчени и окървавени човешки създания”.
Точно, защото все още има руснаци, като Елдар Александрович Рязанов, за Русия все пак, като че ли има надежда. Въпреки, че 98% от руснаците робски и идиотски гласуват за Путин.
Поклон и сбогом, Майсторе!